Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Участта на човека според “Песен за човека” на Вапцаров

Участта на човека според “Песен за човека” на Вапцаров
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Демитологизиран, Вапцаров е приземан и затова е по-човечен и по-близък. Не губи нищо от стойността си като поет, защото низшите духом не го дакоссват с дребните си хули.

Поезията на Вапцаров е творческо средоточие на вещи и неудобни въпроси и отговори. Тя ни провокира със своя лиризъм и ни поднася известни истини, а в недоизказазността `и има особено вапцаровско противопоставяне: живот—смърт, смърт—безсмъртие, воля—безволие. В нея витае духовната власт на “аз-а” на човека, когото Вапцаров измъква от преизподнята на социалния ад.

“Песен за човека” на Вапцаров е поема за прераждането и възкръсването на човешкото. Чрез представената участ на човека поетът проповядва да възвърнем човешкия облик. Няма нищо страшно, нищо срамно, нищо за осъждане, ако човек преодолее себе си; своите амбиции, грешки, страхове, заблуди; своето падение и своя позор и се роди за нов живот—дори и за няколко мига, пред очакващото го бесило. Така чрез поетически представената участ на човека в “Песен за човека” Вапцаров ни учи на исконни истини. Интересен е подходът на поета да ни вплете в земната участ на простосмъртните и лирическият герой, прераждайки се—ни кара и нас да се родим отново; пречиствайки се, ни кара и нас да се пречистим.

Поемата „Песен за човека” е построена като диспут, полемика, но преминава в послание и то на места с повишен патетизъм. Поемата е само привиден диалог. Словото на дамата е обхванато от оценъчното менгеме на лирическия говорител – „кални потоци”, „тропа, нервира се”. Всесилната позиция на лирическия говорител обаче взема историята – и от фабула за злото в природата на човека – твори като демиург /създател на света/ обратна версия на спящото, събуденото и възкръсналото човешко начало.

Особена е участта на човека в „Песен за човека”. С характерно риторична настъпление текстът превръща „злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди. Главните моменти от първата версия /историята на дамата/ са запазени като факти, полемистът се съгласява с престъплението като факт, но поема тази история в нов разказ, подлага я на преосмисляне. След извършването на престъплението и заслуженото наказание, лирическият събеседник размишлява над мотивите и причините, постепенно и неусетно за самия злосторник , довели до осъдителното деяние. Не подлежи на промяна фактическата страна на извършеното, но затова пък творбата прибавя нови детайли, които подготвят смяната на посоката в разясненията на станалото и още повече с предстоящата промяна в душата на самия злодей. Промяната настъпва постепенно, но категорично – още в момента, когато селянинът от село Могила е наречен „злодей злосторен”, „субект” започва да прозира зародишът на промяната в посоката на творбата. Тази промяна е свидетелствана от стиха:

но в затвора

попаднал на хора

и станал

Човек.

По едната логика човекът се поддава на слабостта и под влиянието на обстоятелствата извършва най-тежкото престъпление, за което е наказан заслужено – смърт. По другата логика обаче осъденият в затвора намира себе си, наистина се превръща в човек и това негово качество променя характера на завършеното. По-нататък престъпникът не се чувства вече престъпник, а човек – същество, открило причините за поведението си.