Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Чия жертва е народът в стихотворението „Елегия”?

Чия жертва е народът в стихотворението „Елегия”?
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Оля Хариева Динкова   

 

Христо Ботев е един от най-видните ни революционери, както и един отнай-популярните възрожденски писатели. Често художествените му творби показватсобственото му израстване и пътят, който той самият извървява в борбата си засвободата. Героят в Ботевите произведения е борец за свобода, човек седнинствената мисъл – спасението на родината, и едничка цел – да намери начинкак да допринесе за него.

В стихотворението „Елегия” Ботев описва тъжната робска участ на българина.Но не това е единственото послание на творбата – чрез нея писателят иска дасъбуди народа, да накара хората да осъзнаят, че сами трябва да предприематдействия ако искат да са свободни. В стихотворението народът е жертва не самона поробителите, но чрез своето бездействие става жертва и на самия себе си.

Турците, разбира се, си остават най-страшния враг на народа – в продължениена пет века те мачкат и унижават българите. Авторът ги сравнява с Юда и Лойола,едни от най-страшните образи в човешката история. И дори сравнението даизглежда прекалено абстрактно, той донякъде е прав. Защото турците са отговорниза бавното погубване на народът. Българинът има само две опции – да се бори засвобода и да загине или да мълчи и търпи теглото и да го застигне естественасмърт. И в двата случая главен виновник за нещастието е поробителят, зверстващнад народа.

Но с душманите не свършват българските врагове. Ботев подчертава, че „смок езасмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!”. С този израз той визирачорбаджиите, които са „на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси ислепци с очи.” Те не по-малко тъпчат народа, забравили своя произход истремейки се само към материалното.

В творбата дори църквата бива определена като спирачка, тъй като християнствотопроповядва търпението като път към спасението на душата. Именно то учибългарите да търпят безропотно мъките си като в крайна сметка те се превръщат вмалодушен народ, вярващ дори на тези, които го лъжат.

Но най-големият враг на народът си остава самият той със своето бездействие.Хората изглеждат примирени, само седят и „чакат и те ред за свобода”,очакавайки тя да дойде без никакви усилия от тяхна страна. Единственото, коетосе наблюдава е това, че „народът мълчи и сочи”, изглежда още не осъзнал, че акосам не си помогне, никой няма да успее. Единствено малка част от хората, тези смлади и буйни сърца, включително Ботев, осъзнават, че е време да се пристъпикъм действие. Но все още не са ориентирани за какво действие става на въпрос,наясно са само с крайната си цел – свободата.

В стихотворението „Елегия” лирическият герой вижда, че насилниците са исвои, и чужди. Но най-страшното според него е това, че тези, които виждатнародното страдание, не правят нищо за да го прекратят. Напротив, чакат някойда дойде и да им подари свободата. А докато това не се промени, българите нямада свалят хомота си и ще продължават да бъдат тъпкани и унижавани.