Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Образът на Гергана – идеал за съвършенство

Образът на Гергана – идеал за съвършенство
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Автор Момчил Букреев   

 

      Много песни са изпети за българската жена. Много думи на възхвала са изречени за красотата и нравствеността й. Знайни и незнайни поети, певци и художници пресъздават нейния образ през вековете, а тя си остава неповторима и вечна, защото жизнеността, всеотдайността и родолюбието й са вечни.
     Достойна представителка на българката в епохата на ранното Възраждане е Славейковата Гергана от поемата „Изворът на Белоногата”.
Бедното селско момиче е „кат бисер между мъниста”. Най-личната мома в селото е смела защитничка на вяра и националност и с борбения си дух и неподкупност се превръща в морален победител на везира. Тя е мъжествен опонент в словесния двубой с турския господар. На всяко негово щедро предложение девойката противопоставя затрогващата красота на свидния роден кът изпълнен със „сива лиляка”, „черноока аглика”, „дребен босилчец черноок”, „син кремък” .....
     Гергана не се плаши от труда, а с радост помага на „стар бащица” и „мила майка”. Свободата за нея не са обширните сараи, а възможността да се разхожда по „таз зелена морава” и да се грижи за пъстроцветната си градинка. Не се възхищава от „злато и маргарец”, защото за истинската българка няма по-голямо богатство от това да откъсне на пролет „бяло кокиче”, или да се закичи с „дъхава теменужка”, на всяко „равно плоднище” да вижда „злат минзухарец” и „ален божур в стърнище” и заявява:
               Хубаво всичко на село,
               охолно, аго, на воля!
Българката Гергана надраства с нравствените си устои времето, в което живее – смело и открито заявява любовта си към Никола и радостта, че е обичана от любимия:
          ..... аз съм се клела, заклела
                и клетвата ми вярна е:
                първо ми либе Никола-
                първо венчило той ще е .....
Никакви заплахи не са в състояние да сломят борбения дух на момичето. На всяка изречена закана, Гергана има достоен и категоричен отговор. Непобедима е любовта към майка и баща, към първо либе, към род и родина:
                - На живот ми си господар,
                  но на волята не ми си !
Това е тя българката! Неподкупена, чистосърдечна, трудолюбива и любвеобилна. Но наложи ли се – твърда, смела, решителна и всеотдайна.
И днес Гергана ни пленява със силата на чувствата си, с изключителното си родолюбие и нравствена извисеност. Малко женски образи в нашата поезия са приемани с толкова симпатия и внимание, издигани са в култ, определяни са като идеал на съвършенство.
Години наред българите се прекланят пред величието и моралния подвиг на Гергана и с гордост произнасят:
                  За таз земя от Дунав до Родопа,
                  окъпана от Черното море -
                  достойни ще сме ний и ще сме горди,
                  че в нас живее българско сърце!