Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Смърт и безсмъртие в поезията на Христо Ботев

Смърт и безсмъртие в поезията на Христо Ботев
Оценка: / 17
СлабОтличен 
Автор Момчил Букреев   

 

Ботевата поезия е отражение на борческо-революционната действителност, характеризираща края на Възрожденската епоха в България.
Тя има героичен характер, защото е не само отражение, а и зов за борба и саможертва; и е преклонение пред силата на свободолюбивия човешки дух и подвига в името на всеобщото добруване.
Ботевият лирически герой не приема робското унижение и не може да гледа „турчин как бесней над бащино му огнище” („На прощаване”).
Страданията на майка и баща, на братя и сестри, разкъсват „мъжкото сърце” и гневното недоволство се засилва при мисълта, че не само „чужди”, но и наши подтисници грабят бедния народ; че „свестните у нас считат за луди, глупеца вредом всеки почита..”  („Борба”)
Затова младият човек избира страшния, но славен път – борбата за свобода.Той както и самият поет, твърдо и категорично разкрива пред най-скъпия човек – майката, решението си да се включи в редовете на борбата:
                Аз вече пушка нарамих
                и на глас тичам народен.... („На прощаване”)
Изпълнено е с любов сърцето му, но личното щастие не може да е взаимно и пълно, ако любимата не споделя идеала за свобода и не тръгне с него срещу враговете:
                Запей и ти песен такава,
               .........................................
                Запей как брат брата продава......
                Запей, или млъкни, махни се!   („До моето първо либе”)
Но този герой здраво е стъпил на земята.Той знае, че може „млад да загине”, защото борбата ще е жестока, готов е на саможертва и приема смъртта като достоен завършек на осмисления си и героичен живот.И оставя свещен завет на невръстните братя – да продължат делото му до победен край и „дето срещнат душманин с куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват...:”
Опоетизирвайки смъртта на бореца, Ботев я насища с интернационален смисъл, защото не само България, а и светът върви с кървави стъпки към доброто, уважението и зачитането на човешките добродетели.Волята за свободен и равноправен живот е несломима и смъртта за това е „мила усмивка”.Такъв осъзнат финал на човешкия живот е предпоставка за безсмъртие.Защо?
Защото и най-кръвожадния звяр, и най-хищната птица, и самодивите – нощенки, се грижат за ранения борец  и разнасят родолюбивия му дух по градове, села и планини.Защото признателните поколения се учат на свободолюбие и патриотизъм от героично изживяния живот на борците, загинали с вярата, че  „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Предчувсвтието на Ботев, че народът няма да остави в забвение истинските, доблестните си синове, се сбъдна: Всяка година на втори юни, този народ коленичи и свежда глава пред подвига, саможертвата и безсмъртието.
Аз мисля: „Има някаква странна магия в думите: България, Ботев, Бъдеще.Те са свързани в едно общо съществуване по съвместния им път в пространството.