Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Идеята за духовния стоицизъм в битово-психологическата поема ,,Ралица’’ на Славейков

Идеята за духовния стоицизъм в битово-психологическата поема ,,Ралица’’ на Славейков
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Поемата ,,Ралица’’ е върховопостижение на Славейков в литературата. В нея проличава модерното виждане натвореца за битово-психологическия свят на българина и човека изобщо. Славейковсе разкрива като народопсихолог. Той изследва нравствеността на героите, а несоциалните отношения между тях. В тази поема Славейков изобразява интимния святна българина и българката, както и трайните, стойностни черти на патриархалниябит и морал. Интересът му е насочен към изконните и традиционно присъщи набългарина нравствени добродетели. В лицето на главната героиня-Ралица, поетътизгражда образа на силната личност, която отстоява своите разбирания за добро изло, чест и достойнство, щастие и нещастие, любов и вярност. С избора, който тяправи в драматични и драматично-трагични ситуации, Ралица разкрива своятанравствен максимализъм и стоицизъм.

  Основната идея в поемата е тази за духовния стоицизъм. Ралица епредставена като силна личност. Тя живее по законите на сърцето си, което еврекла на Иво. Богатството на Стоичко не я изкушава, тя е направила своя избор,не изпитва никакви колебания, не е раздвоена. Поставяйки  я в различни драматични и драматично-трагичниситуации, Славейков разкрива нейния нравствен максимализъм и духовен стоицизъм.Надмогвайки обстоятелствата, тя извършва своя личен нравствен и житейски избор.

  Още от самото начало-във всички картини и моменти от лиро-епическиясюжет, образът й е изграден в идеализиран план. Тя въплъщава традиционнитенационални добродетели на българката-като девойка, като съпруга и снаха, катомайка. В нейния образ се съчетават изключителна физическа красота, душевноблагородство, доброта и сърдечност в отношенията й към другите. Физическатакрасота на героинята е внушена чрез портретната й характеристика, при коятоважна роля играе художественият детайл. Чрез редица сравнения и метафори, вкоито присъства образът на светлината/,,звезда-вечерница в небето’’/, Славейковподчертава изключителността на тази красота. Това става и чрез представяне навъздействието, което тя има върху другите. Всичко у Ралица: ,,модрия йпоглед’’, ,,кръшната и тънка половина’’, ,,чудната й усмивка’’, е повод завъзхищение и облазяване /,,Блазе й с хубост’’/. Славейков мотивира отношениетона другите към нея както с въздействието на физическата й красота, така и сморалните й качества. Тя е добра, сърдечна, обичлива, трудолюбива и скромна,със силно развито чувство за чест и достойнство. Разработвайки мотива за красотатана Ралица, Славейков го преплита с мотива за тревожнотопредчувствие-предричане, че тази хубост не е на хубаво. 

    Фаталистичното чувство се превръща вреалност с въвеждането в сюжетното действие на Стоичко Влаха – той не само сеопитва грубо да посегне на чувствата на Ралица, но и извършва престъпление,озлбен от това, че тя го отхвърля. Образите на Стоичко и Иво-любимия на Ралица,са антиподни както по своята социална характеристика, така и по нравствената сисъщност. Стоичко е ,,заможен и личен ерген’’, а Иво е ,,сиромах’’. Ралица живеепо законите на сърцет си, което е врекла на Иво. Богатството на Стоичко не яизкушава, тя е направила своя избор, не изпитва никакви колебания, не ераздвоена. В лицето на Ралица авторът изгражда образа на силната личност, коятоотстоява своите разбирания за добро и зло, чест и достойнство, щастие инещастие, любв и вярност. С избора, който тя прави в драматични идраматичнотрагични ситуации, се разкрива нейният нравствен максимализъм идуховен стоицизъм. Показателен за това е епизодът със срещата между Ралица иСтоичко при чешмата.

  Въпреки че сцената е пределно лаконична, тя в най-пълна сепен разкриваразличията между житейските философии, нравствеността и ръководните принципи вповедението на Ралица и Стоичко. Репликите, които те си разменят в диалога, сакратки, но с богата смислова натовареност. Драматизмът на ситуацията е породенот сблъсъка между две коренно различни ценностни системи.

  Сцената при чешмата разкрива Стоичко и Ралица психологическизадълбочено, но в коренно противоположна светлина. Те са герои-антиподи и като носителина светлото и тъмното начало. Със самочувствието, че може да подкупи Ралица със,,скъп армаган’’, Стоичко от начало не разкрива агресивността на своята тъмнаприрода. Тя се изявява, когато подаръкът категовично е отказан от Ралица. Вдумите му: ,,На мене е обречено сърцето ти:/то ще е мое или ничие!’’ се съдържане само злобата му, но и заплахата, която по-късно той ще осъществи, убивайкиИво.

  В този епизод Ралица е разкрита като категорично отстояваща своитечувства, правото на свободен избор и верността в любовта. Горда и силна, тя еспособна да се противопостави на грубото посегателство, защото се ръководи отразбирането, че: ,,Сърцето силом се не зема./ Не е то пита, то не се ломи!’’.Ралица е представена като силна личност. В поведението й Славейков представясилата на характера и несломимата воля на личността, която сама решава съдбатаси.

  Щастието на Ралица и Иво е кратко. Славейков пресъздава идилията наживота в патриархалното семейство, в което царят взаимно уважение, любов,щастие. Хармонията в отношенията се проявява и във всекидневните моменти наинтимност между двамата съпрузи. Нищо не може да помрачи тяхното щастие ирадостта на Ивовата майка. Тази идилия обаче зловещо е прекъсната от убийствотона Иво. Чрез престъплението, което извършва, Стоичко стига до своята пъладеградация. Това се явява единственият начин, по който героят може да отмъстиза наранената си гордост. Сцената на убийството го разкрива като човек, чиятодума е изцяло помрачена, победена от злото и от жаждата му за мъст. Славейковвнушава как героят, обзет от тъмните сили на злото, губи човешкото у себе си.

  Трагедията, сполетяла Ралица, я поставя в нова и тежка ситуация наизпитание. Това, което й дава сили да устои на страданието, е мисълта задетето. Майчинството осмисля живота й, превръща се в единствената й опора ирадост. В очите на сина си тя вижда своя скъп и непрежалим Иво. Славейков япредставя като силна личност - ,,не надломена – с несломено сърце’’ от живота.Подобно на ,,Неразделни’’, и тук любовта побеждава смъртта. Иво е прероден вдетето.

  Поетът достига до психологическо прозрение, че страданието може да сепреодолее единствено чрез силата на вътрешната устойчивост, духовния стоицизъм.И в това е достойнството на героинята-тя притежава вътрешно равновесие, което йпомага да надмогне злото. В този смисъл нравствената идея за верността е видянапрез призмата на духовния стоицизъм, на силата на характера.

  Ръководейки се от естетиката на индивидуализма и философията на тованаправление, Славейков възпява гордата, силна и самотна личност в лицето наРалица от едноименната поема. Поетът утвърждава принципите на едно новоизкуство, чиято цел е да облагодарява и възвисява чрез красотата. За Славейковизкуството е средство за духовно израстване и усъвършенстване. Поетътутвърждава един нов тип реализъм в българската литература–нравствено-психологическия. Творчеството му е психологически вглъбено и неговахарактерна особеност е естетизацията на изобразявания свят.