Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Концепцията на Вазов за Априлското въстание, изразена в главата ,,Пиянството на един народ’’

Концепцията на Вазов за Априлското въстание, изразена в главата ,,Пиянството на един народ’’
Оценка: / 34
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Иван Вазов има уникалнатавъзможност да живее и твори в две коренно противоположни епохи-преди и следОсвобождението. Цялото му творчество е идейно-тематично и емоционално свързанос тях. С много от произведенията си, създадени след Освобождението, Вазов севръща към епохата на Април 1876. За него тя е най-героичната и трагична епоха висторията на България. В редица свои произведения-оди, разкази и повести,писателят изразява преклонението си пред героичното време нанационалноосвободителните борби и конкретно пред самото въстание. Тези творбиго извеждат закономерно до най-мащабното художествено пресътворяване насъбитието в романа ,,Под игото’’, чиято цел е да изобрази живота на българите впоследните дни на робството и да предаде революционния дух на епохата.

  Главата ,,Пиянството на един народ’’ заема средищно място в композициятана втората част на романа ,,Под игото’’. В нея Вазов изразява своето цялостноотношение към Априлското въстание. За него това е една от многото прогресивниборби на България, дело на народа, който е в единство с революционните водачи.За Вазов много по-важен е етапът на подготовката, отколкото самото въстание. Именнов нея той вижда израстването на народния дух, освободен от робската психика,завладян и обединен около революционната идея. Вазов представя идета зареволюцията като завладяваща всички; всички са й подвластни, увлечени от нея, ивсички се включват в подгтовката за въстанието със свой дял и споредвъзможностите си.

 За Вазов много по-важен е етапът на подготовката, отколкото самотовъстание. Подготовката ой нарича ,,прелюдия на борбата’’, в която българскиятнационален дух се издига до такава висота, до каквато едва ли ще се издигнедруг път. Самата борба според Вазов ,,не заслужава името си’’. При обявяванетона въстанието-още преди появата на врага, настъпват смут и всеобща паника.Забравени са патриотичната екзалтация и готовността за борба. Връща се страхът,а с него и инстинктът на роба, който подтиква към недостойни прояви. В етапа наподготовката са много въодушевените и тези, които декларират готовност засаможертва. Но когато думите трябва да се доказват с дела, малцина са тези,които го правят.

  Това отношение на Вазов обяснява защо в романа той отделя много повечевнимание на подготовката на въстанието, отколкото на самото въстание. Именно внея той вижда израстването на народния дух, освободен от робската психика,завладян и обединен около революционната идея, жаден за ,,великото слово насвободата’’, което му носят революционните идеолози. Вазов подчертава, че тонамира благоприятна почва в ,,духовната нива’’ на България. Апостолите навъстанието имат своите велики предшественици-от Паисий до Левски. Те са тези,които работят за пробуждането на националното съзнание. Благодарение на тяхпрез паметната 1876 г. то достига този по-висок етап, приемайки идеята запостигане на свободата чрез въоръжена борба. В патетичната оценка на Вазов товае идея със стихийна сила, която довежда до революционно ,,кипене’’ на духовете.Всички са й подвластни, увлечени от нея, и всички се включват в подготовката навъстанието със своя дял и според възможностите си. Дори чорбаджйската класа,,,жигосаната’’, дава свои достойни представители за ,,прелюдията на борбата’’.

   Революционнотовъодушевление е представено като стихия, която не може да бъде спряна. В нея саакумулирани духовната енергия на народа и вековният му стремеж за свобода исвоя държава. Но народните стремежи, натрупани и потискани във вековете наробско примирение и покорство, достигнали до своята кулминация, се оказватнадхвърлящи способностите на самия народ да ги осъществи. В периода наподготовката обаче се извършва метаморфоза в съзнанието на народа и дори само стова Април 1876 има своето голямо и непреходно значение в историята наБългария.

  Историческата наука съди за събитията по техния краен резултат. Нейнитекатегории безпощадно оценяват въстанието като неуспех. Вазов не може да не сесъгласи с тази оценка. Но като се оттласква от нея, той оценява събитията сдруги категории-на поезията и на едно по-висше нравствено съзнание. Затова тойвижда въстанието в неговия духовен смисъл и прави поетична възхвала на народнияреволюционен устрем. Нарича го ,,умствено опиянение’’, ,,лудост’’, ,,пиянствона един народ’’. Така той внушава, че без революционното опиянение и,,лудостта’’ на народа той не може да извърши качествен скок в своето духовноразвитие. Дните на бунтове, въстания и революции са сгъстено историческо време,в което народът преодолява изоставането в своето развитие. Безумството сесъстои в това, че народът се готви за борба срещу страшната и все още силнаимперия, която разполага с големи воени сили. А средствата за борба на народаса ,,нищожни до смешност’’, той е без съюзници, ентусиазмът и илюзията санегови съюзници и оръжие. Толкова по-значителна става дързостта на народа давъстане на борба.

  Според Вазов историята рядко дава примери за подобна ,,самонадеяност’’.Въпреки това, Април 1876 се вписва в българската история като най-висок етап отнационалноосвободителните борби. Поетичен сентенционен израз на силата нареволюционната идея и израстването на народа чрез нея е двустишието:

И в няколко дена,тайно и полека,

Народът порасте наняколко века...

Това е финалното двустишие и наодата ,,Каблешков’’ от цикъла ,,Епопея на забравените’’, което Вазов прилага вглавата ,,Пиянството на един народ’’.

  Съдържанието на романа е обособено в три части, съобразно развитието насюжета и творческия замисъл. Най-много място Вазов отделя на подготовката наАприлското въстание и сравнително по-малко на избухването и потушаването му.Този роман е най- популярното произведение на Вазов и най-представителното зановата българска литература като постижение в този нов епически вид. Някоикритици го определят като първия ,,истински български роман’’. С ,,Под игото’’започва историята на българския роман.