Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Проблемът за трагичната самота на човека според символистичната творба ,,Миг’’ от Димчо Дебелянов

Проблемът за трагичната самота на човека според символистичната творба ,,Миг’’ от Димчо Дебелянов
Оценка: / 18
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Димчо Дебелянов принадлежи къммладото поколение творци от първото десетилетие на 20 век, които свързватсвоето творчество с идеите и естетиката на символизма. Още с първите своипубликации той се утвърждава като ярък и самобитен поет.

  Поезията на Дебелянов е с дълбоко философско звучене. В стихотворението,,Миг’’ са засегнати редица екзистенциални въпроси свързани със смисъла наживота, място и роля на личността. Дебеляновият лирически герой се стреми къмдуховна възвисеност  и познание- това годистанцира от другите и го обрича на самота.

  В стихотворението ,,Миг’’ се представят преживяванията на лирическиягерой в ,,някакъв град’’. Разказвайки за него, той не знае дали е спомен,предчувствие или ясновидство. Преживяването като място и време е максималнонеконкретизирано - само миг в течение на времето. В центъра на тозидематериализиран и неконкретизиран свят се намира конкретната личност на лирическияАз. Той е поставен в безисходно положение на самота / ,, Тъжен и морен, /азплувах самин из тълпата огромна’’ /.

  Лирическият герой е самотен, той се дистанцира от ,,тълпата’’ защото неиска да сподели нейния ,,смях’’ и ,,преплетени речи’’. Лирическият Аз се стремикъм високи идеали и духовна извисеност. Той болезнено понася пошлостта насвоето време и краха на светлите идеи и идеали. Вълненията на лирическия геройса свързани с намиране на отговори на ,,свръхземните въпроси, които никой векне разреши’’. Тук може да се направи съпоставка между героя на Дебелянов и тозина Яворов от стихотворенията ,,Маска’’ и ,,Към върха’’, които са обобщителенобраз на модерната личност, която се стреми към абсолютно познание. Движейки секъм върха, лирическият герой сам се осъжда на самота, защото отказва да бъдечаст от градската тълпа с нейната ,,глъчка и шум’’.

  Димчо Дебелянов е един от първите големи поети на града. Градскиятпейзаж допълнително засилва чувството за самота в душата на лирическия герой.Той се намира в ,,някакъв град огрешен и позорен’’, но не в смисъл на греховен,а на грешен – град, в който има нещо грешно. Това, което не е както трябва вграда, е тълпата, тоест обществото. Към общество изпълнено с ,,неми сирени’’ и,,хилави войни’’ лирическият герой не иска да принадлежи.

  Пространствено героят е разположен между небето и земята, това допълвачувството за самота / ,, Над мене, замръзнало в мисъл безумна, / небето немеешестранно далече, / а долу се носеше музика шумна’’/ . Небето е обобщен образ насвещения ред във Вселената, но тук то е ,,странно далече’’. По този начин сенамеква, че този ред е непостижим. Може би мигът, за който се говори в цялототова стихотворение, е моментът, в който лирическият герой ще получи отговори навсички терзаещи го въпроси, ще постигне абсолютно познание и по този начин щевъзстанови ,,редът’’ във Вселената.

  Лирическият герой очаква да получи отговори на всички екзистенциалнивъпроси, които го вълнуват. За негово съжаление вместо мигът на познаниетонастъпва  мигът на апокалипсиса. Този мигпредставлява вълна, в която е потопено всичко, светът е видян като ,,пропастбездънна’’, а водите като незрими. Лирическият герой е в предсмъртна замая,плахо и молитвено състояние. Той очаква да му бъде разкрита  загадката от един  ,,бог умилен’’ / ,, защо е тъй горд инадвластен, а ние - / тъй слаби, тъй горестни, тъй безнадежни ?’’ /. Това евъпросът, който е терзаел лирическия герой, но за жалост той не получаваотговор. Той осъзнава своите надежди като напразни, връщайки се към реалносттатой се вижда осмян от тълпата / ,,Пиян е, безумен е!’’ / - тълпата не само него разбира, но го и презира.

  В началото на това стихотворение лирическият герой се дистанцира отдругите – тълпата, но във финала тя сама го игнорира / ,,Аз плачех. Тълпата беледно – бездушна.’’ / . Лирическият герой е самотен, той страда защото тъйочакваният миг на познанието не се е осъществил.

  Димчо Дебелянов не е оставил голямо по обем творчество,  но въпреки това то се характеризира с многодълбочина и многообразие на душевните изживявания. В историята на българскаталитература Дебелянов се е утвърдил като един от малкото творци, владеещивиртуозно стихотворната техника и музикалността на стиха. И до ден-днешен  неговото творчество е високо ценено спорива  му към широки хоризонти и новисветове.