Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Смутността на следосвобожденското време в разказа ,,Тъмен герой’’ на Иван Вазов

Смутността на следосвобожденското време в разказа ,,Тъмен герой’’ на Иван Вазов
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Иван Вазов има уникалната възможност да живее и твори в двекоренно противоположни епохи-преди и след Освобождението. Основополагащо втворческото му кредо е разбирането, че литературата трябва да влияе свнушенията си, да променя съзнанието, чувствата и мислите, да възпитава впатриотизъм. Иван Вазов е един от първомайсторите на българския разказ, наред сЕлин Пелин и Йовков. Идейно-тематично неговите разкази са свързани с дветеепохи, в които той живее и твори. Те са художествено отражение на българскатадействителност, бита и душевността на народа. Вазов започва да пише разкази вначалото на 80-те години на 19 век, когато вече се е утвърдил като поет. Вредица от тях той изобличава негативните тенденции в следосвобожденскотообщество.

    Разказът ,,Тъменгерой’’ е своеобразен поглед към следосвобожденската епоха. В епохата следОсвобождението доминират личният, користен интерес и меркантилността. За Вазовотделният индивид е интересен преди всичко като явление на епохата, катовъплъщение на същностните черти на своето време. В разказа ,,Тъмен герой’’Вазов извежда образа на малкия, обикновен човек от народа. Ненко се бори сновата държава за своята човешка и гражданска чест. Налице е конфликтът междумалкия чвек и политическия апарат. Вазов изобличава следосвобожденския свят снеговите недъзи. Това е жестоко време, в което хората са затваряни иизтезавани, като по този начин се нарушават техните демократични и граждански права.

    Чрез подзаглавиетона разказа -,,Разказ за смутните времена’’, Вазов дава синтезиранахарактеристика на времето, в което се развива действието.

    Вазов извеждаобобщения образ на малкия, обикновен човек от народа в лицето на главниягерой-Ненко. Чрез разказа за неговата и на семейството му съдба Вазовразработва остро социална и съшевременно нравствено-философска проблематика.Съдбата на главния геой е типична социална драма. Но Вазов разказва за това какНенко се бори с новата държава за своята човешка и гражданска чест. Конфликтъте граждански, политически и морален; този конфликт се развива между малкиячовек и политическия апарат.

    Вазов изобличаваполитическото шайкаджийство, полицейските произволи и беззакония, вулгарната исвирепа диктатура на младата и хищна българска буржоазия. Измеренията насемейната драма Вазов представя в съзнателно окрупнен план-отблизо и в детайли.Той представя многодетното семейство, крайната бедност и мизерията. Семействотое на ръба на физическото оцеляване-майката е болна, а бащата е безработен.Животът на това семейство е представен като агония.

    Дребен, но честентърговец преди войната, след нея Ненко е разорен и напразно се опитва да намеринова работа. Житейските обстоятелства са причина за безисходицата на героя инеговата нравствена деградация. Ненко става груб и озлобен, отношенията в семействотоса изострени до крайност, а изхранването на децата се превръща в мъка и тежест.Малкият човек се изправя пред проблем, който не може да разреши. Той болезненочувства социалната несправедливост, чувства се излъган от съдбата.Патрархалният бит, нрави и взаимоотношения в семейството започват постепенно дасе рушат. Причината за това не е в хората, а в новата ситуация, за която те сеоказват неподготвени.

    Временен изход загероя е службата на стражарин. Въпреки че ,,не му е по воля’’, това е единствениятначин да спаси семейството си от дълго продължителната агония. Ненко е принуденда прави редица компромиси. Разказвайки за новата служба, Вазов разработватемата за компромиса в различните му степени. Възвръщането на надеждата запо-добър живот е морално оправдание за оставането на Ненко на тази служба. Всъщото време той е мотивиран да бъде старателен и изпълнителен. Процесите сапостепенни и бавни и довеждат до това, че работата започва да му харесва.

   Антиподен на образана Ненко е този на полицейския пристав. Вазов типизира качествата наполицейския началник с неговите произволи и безотговорност. Те проичат от,,силния гръб’’, който го поддържа. Образът на полицейския началник и нанеговия поддръжник персонифицират властта на полицейския служител на високойерархично ниво. По типичен за него начин Вазов постига конкретно-историческотозвучене на разказа чрез точното посочване на годината, в която се развивадействието-1886; това е време на политически произволи, беззакония и полицейскитерор.

   Ненко е с ограничено гражданско съзнание,няма отношение към политиката, не разбира смисъла на събитията вобществено-политическия живот . В старанието си да се хареса и да запазислужбата  си той започва да деградиранравствено. У него се събужда ,,нагонът на копоя’’ и той започва да изпитважелание за ,,човешки лов’’. Човекът загубва човешкия  си образ и с това той става ,,тъмен герой’’на своето време. Направил известни компромиси, Ненко всъщност не прави големиякомпромис със съвестта и мораласи-да пребие от бой невинен човек; по този начинтой не се превръща в един от палачите-съдисти. Избира отново да живее в глад имизерия, но не и да извърши грях.

   Вобществено-политическия и частния живот, Вазов вижда поквара. Той не сепримирява с пороците на обществото и застава в позицията на нравствен съдник.Критико-изобличителният патос в цялото творчество на Вазов отследосвобожденската епоха е свързан с осъзнатото му желание да бъде поправителна недъзите на обществото. У Вазов водещо е винаги чувството за историческимомент, усещането за голямото, значимо всенародно събитие. В разказите си той еразказвач, очевидец и тълкувател на видяното.