Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ,,Чичовското’’ в образа на чичовците от повестта ,,Чичовци’’ на Иван Вазов

,,Чичовското’’ в образа на чичовците от повестта ,,Чичовци’’ на Иван Вазов
Оценка: / 22
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Иван Вазов има уникалната възможност да твори в две кореннопротивоположни епохи-преди и след Освобождението. Той започва творческия си пъткато поет и през целия си живот не спира да пише поезия. Закономерен е обачеинтересът му към прозата, която дава по-големи възможности за мащабнохудожествено претворяване на действителността. Повестта ,,Чичовци’’ епредставителна като художествено достижение в този литературен вид. Тя е свързанас предосвобожденската действителност, към която Вазов винаги се отнася сподчертан интерес и благоговейно отношение.

   Повестта,,Чичовци’’ представлява хумористико-сатиричен поглед към последнотодесетилетие на предосвобожденската епоха. Вазов разкрива бита, нравите иотношенията в провинциално-еснафското общество на малкия град от епохата натурското робство. Всички герои заемат относително равностойно място вповествованието. Главният герой на повестта е чичовското общество-обобщен,събирателен образ, в който всеки от героите е ярък детайл от цялото. Вазовпресъздава както индивидуално-неповторимото, така и колективно-типичното, т.е.чичовското. Героите са смесица от положителни и отрицателни качества, високичовешки добродетели и еснафщина. Философията на чичовците е примитивна,знанията им са оскъдни и наивни. Те са патриоти, но повече на думи. Те милеятза България, но са страхливи и неспособни на подвизи и саможертва, но Вазов неги осъжда, той внушава, че те са такива поради изостаналата в своето развитиеобществена среда.

   Повестта ехумористико-сатиричен поглед към последното десетилетие на предосвобожденскатаепоха. Действието се развива в малко подбалканско градче в Стара планина, катопредставя живота в неговото делнично-битово измерение. Вазов изграждакарикатурни образи, но не толкова като обект на сатирично отрицание, колкото насърдечно, мъдро и благо снизхождение. Героите на ,,Чичовци’’ са патриоти, ноповече на думи. В разпалените им разговори в кафенето и в още по-разпалените иммечти за свободата на отечеството се проявява един неоспорим чист патриотизъм.Те милеят за България, но са страхливи и неспособни на подвизи и саможертви.Патриотизмът им се изразява в разпалените спорове и патетични речи в Джаковотокафене, при излети и гуляи. Тогава те са смели, въодушевени и дори се изявяваткато революционери. Но е достатъчна появата на турски фес, за да ги изплаши, дапрекъсне патриотичната и революционната им екзалтация и да ги накара да серазбягат.

   Високите идеи навремето при тях се снижават в карикатурен и пародиен вид. Това Вазов разкривачрез споровете им за политиката на Великите сили, високопарните им разговори заволтерианството, за ,,йотата’’ и чрез всички словесни ,,битки’’, които водятнай-често по дребнав битов повод. Пример за това е свадата между ВарлаамКопринарката и Иван Селямсъза. Тази свада е от години, тя е завещана от дедитеим и се води заради един капчук. Тази кавга е композиционно-сюжетна нишка наповестта и около нея са организирани всички други събития.

   В своята пъстракартина тези събития разкриват бита, нравите и отношенията впровинциално-еснафското общество на малкия град от епохата на турското робство.Вазов показва формите на обществен живот и местата, където той е съсредоточен:Джаковото кафене, черквата, училището, конака. Градът е малък, но навсякъде,,кипи’’ активен живот. Споровете между волтерианци и елинисти прерастват видеологически ,,войни’’. Бистри се ,,висока политика’’, водят се дълбокомъдренифилософски разговори, разнасят се клюки, заплитат се интриги.

   В центъра наповествованието е обществото на някогашните еснафи с техните патриархалнинрави, отношения, житейска философия. Повестта няма главен герой в точниясмисъл на думата. Всички заемат относително равностойно място в повествованието.В този смисъл главен герой на повестта е чичовското общество-обобщен,събирателен образ, в който всеки от героите е ярък детайл от цялото. Вазовпресъздава комичното в живота на предосвобожденска България, изграждайкиоригиналния образ-тип на чичовците. Той разкрива несъответствието междуамбициите и възможностите на героите, между големите им претенции инеотговарящата на тях вътрешна същност. Комичното е свързано както схарактерите, така и със ситуациите, в които героите попадат. Много често прикомични ситуации дребните поводи стават причина за ,,грандиозни’’ стълкновения.Конфликтът между Копринарката и Селямсъза е същинска война, в която е въвлеченои разделено на противникови ,,лагери’’ цялото общество на града. Но така е завсяко събитие. Дори и незначително на пръв поглед, то трайно навлиза веснафския живот на градеца.

   Политическитепристрастия и сблъсъци изпъстрят картината на този живот, насищайки я снеповторим колорит. Развихрят се жестоки схватки между привърженици на различнитеории, партии, политически личности и държави. И именно в тях най-пълно сеизявяват характерите на героите. Те са обикновено освободени от всякаквизадръжки и заемащи позата на много чели, знаещи, видели и преживели. Те сечувстват като на сцена; пред публика. Това е мястото на тяхната изява, трибуназа доморасли политици, философи и филолози. Всеки от тези герои живее всобствен свят. В същото време световете преливат един в друг, за да се получипъстрата мозайка на обществото, тази ,,галерия от типове и нрави български’’.

   Героите са смесицаот положителни и отрицателни качества, високи човешки добродетели и еснафщина.В тяхната философия за живота големите въпроси на времето и историята сапринизени до примитивни представи, идейните им сблъсъци пък до кафеджийскиспорове, но Вазов не ги осъжда, той внушава, че те са такива порадиизостаналата в своето развитие обществена среда. Пример за това са знаменититебеседи на Варлаам с Кону Крилатия, които са ,,философски’’ разговори заполитиката, кокошките, преждата и луната. Философията на чичовците епримитивна, защото познанията им са оскъдни и наивни, а истинската наука икултура са далече от тях. В същото време за тях е характерен стремежът къмнаука. Чичовците искат да са информирани и знаещи, вълнуват се от политиката,живеят с високи помисли и чувства. Важното е все пак, че те се мъчат да вървятв крак с времето и неговите нужди. Те изпитват уважение и респект към науката,просветата, училището. Избирането на училищни настоятели се превръща в цялосъбитие за градеца. Всички се вълнуват как новоизбраните епитропи-Компринаркатаи Селямсъза, ще ,,мелят брашно’’, след като се ненавиждат.

   В образа начичовците Вазов въплъщава положителни, характерни за възрожденския българинкачества затова хуморът му е безобиден, лек, благодушен. Той осмива, но небичува. Изгражда образите мъдро, със снизходително отношение. Но отношението написателя се променя, когато изгражда образите на чорбаджиите. Тогава патосътстава гневен и изобличителен. Недостатъците на тези чорбаджии са представеникато причиняващи зло на другите. Те са хора без съвест и свян, те са народни,,изедници’’, турски слуги и алчни богаташи. Всеки един от тях персонифицираедна голяма злина и социален поток. Пример за това е Димо Лисицата, който еголям ,,изедник’’-той се е ,,голял със сиромашката пот’’; а също така иКуртето, който е представен като най-големият скъперник. При изграждането образина чорбаджии повестта придобива елементи на социална сатира.

   ,,Чичовци’’разкрива един по-различен поглед на Вазов към възрожденската епоха и последнитедесетилетия от нея. Дотогава тя буди у него само възторг, пред нея той сепрекланя като пред най-героичната епоха, вижда я в най-героична проекция.Тогава определя новаторския характер на произведението и различието му всравнение с ,,Епопея на забравените’’, ,,Немили-недраги’’ и ,,Под игото’’,които отразяват същата епоха, но откъм героичната и възвишената й страна.