Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Красотата, любовта и смъртта в разказа „Шибил” от Йордан Йовков

Красотата, любовта и смъртта в разказа „Шибил” от Йордан Йовков
Оценка: / 71
СлабОтличен 
Автор Петър Лозанов Лозев   

Един от най-ярките и обаятелни Йордан-Йовкови герои е Шибил от едноименния разказ. Творбата неслучайно е поставена първа в цикъла „Старопланински легенди” – тя въвежда по категоричен начин мотива за необикновените, силните хора. В разказа се изгражда и онзи особен хронотоп, в който се развиват събитията от целия цикъл, а именно – отколешното – едно неопределено и мистифицирано минало.

В „Шибил” Йордан Йовков разглежда едни от вечните теми в човешкия свят. Авторът акцентира върху красотата – както мъжка, така и женска, върху магическата сила на любовта, способна да облагороди и най-жестоките хора. А финалът на творбата поставя акцент върху смъртта – красива и трагична гибел.

Един от ключовите факти за Йордан-Йовковите герои е, че са красиви, а Рада и Шибил са сред най-ярките примери за това.

Още в началото на разказа авторът изгражда характеристика на девойката: „бяло лице”, „тънка в кръста”, „полите й широки като на кукла”, „очите й са сини и зъбите бели”. С това описание Йовков дава по-скоро генерална идея за нея, той внушава. Не използвайки директно портретно описание, авторът създава чувство за мистичност, за ефирност. Отделните детайли далеч не са достатъчни, за да се изгради конкретен образ. Постепенно той натрупва елементи към описанието на героинята. Така се засилва внушението за нейната необикновена ,магична красота.

Важен момент в изграждането на образа на Рада са думите, внушаващи светлина. Така се допълва нейният образ с идеята за извисеност, за невинност, за доброта.

Красивата Великокехайова щерка обаче си има и мъжки еквивалент – Шибил.

Важно е да се отбележи, че Йовков не изгражда характеристика на страшния хайдутин – авторът загатва само за високия му ръст. Писателят обаче отделя специално внимание на героя след неговата метаморфоза: когато Шибил слиза от балкана и се превръща в Мустафа.

В описанието на мъжа авторът отново умишлено пропуска да направи подробно портретно описание. Вместо това Йовков изгражда внушението за красотата на героя чрез по-общо описание: „тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет”. Необикновената му хубост и нейното въздействие върху хората прозира и в реакцията на кърсердарина Мурад бей: той се възхищава на този необикновен хубавец и сякаш е в плен на някаква магия.

В типичния Йовков стил Шибил и Рада са изградени като красиви – те носят този необикновен дар, който сякаш предопределя тяхната любов.

Но не външността е това, което първо прави впечатление на Шибил у Рада, а нейният силен дух – тя е единствената, която не се е опитала да побегне от ужас при вида на хайдутите. Нейната смелост, заедно с красотата й, са достатъчни, за да спечелят сърцето на Шибил – затова и той не я ограбва, а дори я защитава от другите. Нейният бодър и закачлив дух оставя дълбока следа в неговото съзнание.

Любовта преобразява Шибил и от страшилище за всички той се превръща в човек. Неслучайно авторът казва: „Но Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече, нито искаше да знае, кое е грях и кое не”. Ясно се разбира, че у него липсват всякакъв морал и задръжки и че дори не желае да ги има. Това усещане за свирепост и диващина се подсилва и от образите на другите хайдути, блясъкът на чиито зъби е сравнен с този на гладни вълци.

От това си падение героят се издига точно при срещата с Рада – оттогава той не напада никого, а дори напротив – праща подаръци на девойката по хората, които минават през Джендемите. Накрая той всъщност стига до себеотрицание и себепожертвувание, решавайки да се предаде.

Въпреки че има думата на Мурад бей и Велико кехая, Шибил има всички основания да вярва, че му готвят засада. Въпреки това той слиза от балкана движен само от любовта: той не може да прогони от съзнанието си очите на Рада. И дори когато майка му го предупреждава той не побягва – необикновеният човек обича по необикновен начин – той е готов да даде живота си.

Кулминацията на разказа настъпва в края, когато красотата, любовта и смъртта се вплитат в едно.

В момента, в който Мустафа върви по улицата, естетичното и етичното влизат в двубой у кърсердарина и той стои като омагьосан и се възхищава на момъка. Сходна е и ситуацията в друг Йовков разказ – „Албена” – там по същия начин селяните се възхищават на героинята. И отмасти заради нейната красота, отчасти заради осъзнаването на това, че е извършила грешка, те я пожалват. Но както и там, авторът все пак се връща при етичното – хайдутинът е извършил много престъпления и трябва да плати най-високата цена. Неговата смърт обаче е красива, романтична, в нея той не е Мустафа, а Шибил – изключителният, силният. Заради тази му необикновеност той е способен да направи онзи героичен жест – да застане в центъра на улицата и да чака сеймените да напълнят пушките си. В този момент Рада прави също толкова силен и трагичен жест – тя се втурва да го прегърне. С това става ясно, че любовта е победила страха от смъртта и не признава бариери. Така авторът показва, че изключителните хора са такива във всеки един момент, защото те не могат да се принизят.

Точно това е основната характеристика на Йордан-Йовковите герои от цикъла „Старопланински легенди” –тяхната изключителност. Всичките тези люде, живели отколе, са до един ярки образи, надарени с необикновена красота, които обичат безрезервно и са готови да умрат за своята любов.