Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Човекът между печалбата и любовта в “Косачи”

Човекът между печалбата и любовта в “Косачи”
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Линда Вениаминова Пеева   

На пръв поглед прост и еднообразен, животът на българския селянин от началото на XX в. е представен, тъкмо противно на нашите очаквания, като простоват и пъстър – като шарена плетка, измайсторена край домашното огнище в мрачна зимна вечер. На фона на горчивата действителност, в сърцата на героите проиграват ярките пламъчета на изтерзаната от тежък морен труд душа. Това е живот, изпълнен с искрени чувства, общочовешки навици и пороци, обикновени, но запомнящи се изживявания, а героите в него – българските селяни – семпли, но изпъкващи със своята уникалност. В българското село има място за всеки; то ще приюти всяка самотна и отритната от света душа, защото е представено като метафора – със своите радости и несгоди, вплита съдбите на различни “хорица”, всеки живял по своя начин и според своите разбирания. Едни, открили или все още търсещи подслон за самотните си души; други, съчетаващи назидателния труд с брачния ритуал; трети, откриващи приказка в истината; непрестанно търсещи “разковничето”; пренасящи очакванията и спомени си от живота и “на оня свят”; помагащи на съселянин в нужда и дръзко противопоставящи се на държавно лице; или просто опитващи се да скрепят с последни сили западащите патриархални ценности в дома си.

Сред темите неизменно засягащи тази за “селото” на Елин-Пелиновия свят като страданието и жизнелюбието, страха от природата и природните стихии, греха и невежеството, откриваме и тези за печалбата и любовта. Не само в границите на селото героите могат муслено да отпътуват към онзи далечен, блажен свят, в който всяка мъничка мечта е реалност, а всяко зло – далечно. Дори и сърцето на обикновения прагматик ще пожелае да се отърси от оковите на вечния проблем за прехраната, който принуждава големи групи мъже да се трудят на чужди земи, далеч от дома.

Потиснати от материалната беизходица в родния си край, героите поемат по пътя на гурбетчийството, а това е път, осеян с неизвестност и оскъдица, защото е знак за раздяла с родния дом. Животът на тези мъже е сякаш обречен на вечен Сизифов труд, започващ рано сутрин, когато “с коси на рамо” косачите тръгват на работа, “дето тревите зреят по-рано”, и свършващ късно вечер, край огъня, когато те уморени гледат “играта на пламъка” и мълчат. Сред тази циклично повтаряща се картина се намират и такива, които “трупват съчки” в мъждукащия огън на останалите измъчени сърца и косачите намират сили да се потопят в света на приказките. Те не се противят на тази приятна сладост, защото и умовете, и телата им ще починат след дългия работен ден. Прагматикът обаче ще възрази, пресичайки с думите, че това са “Бабини деветини... измислици!”, но веднъж намерил пътя към царството на мечтите, оревърнати в истина, той не ще поиска да забрави пътя към дома – пътя към своята собствена приказка.

На фона на “чудната лятна нощ”, единият от косачите, “сух, слабичък момък”, се чувства раздвоен между красивата приказка и несретното си битие. Тук именно писателят задава големия въпрос: дали усилните години на гнетен труд са убили чувствителността на човешката душа и способно ли е сърцето да изпита истинската любов, за която разказват приказките? В това свое раздвоение, заслушан в мистичната приказка на разказвача, за която той може скоро и да не си спомня, Лазо постепенно разбира за какво служат приказките, “чудновати, но хубави”: “Слушаш, слушаш и се забравяш... Затова са ги хората измислили... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.” Понякога обаче приказки съществуват и в реалността. Тогава реалността е по-стойностна от приказката. А за тази цел Благолаж ще подбере именно тази за хубавата царска дъщеря, която “със самодивските си целувки като алена усойница змия изсмуквала... кърви” от усните на своите съпрузи. Ето как образът на Пенка със златните коси изниква в съзнанието на гурбетчията Лазо. И думите на другарите му по съдба, макар и изказани шеговито и постоянно подклаждани от интересни композиционни похвати като приказката, задявките на останалите гурбетчии, песента за млад Стоян и неговата невярна невеста, както и тревогите на нощта, оказват влияние върху решението му. Лазо бързо си спомня колко много го обича неговата невеста. Ето защо неговото щастие го очаква там, у дома, където е и самата Пенка. Вслушал се в мистичната приказка, младият косач не дочаква утрото, за да се сбогува с останалите.

Продължителното мълчание и угасването на огъня като по ирония засилват трепета на любов у Лазовото сърце, както и огъня на желанието, който само подклажда нарастващото чувство на неспокойство – “Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят.” Тук отново възниква мотивът за раздвоението само че този път за раздвоение между любовта и съмнението – съмнение не във верността, а в трайността на чувствата й.

В разказа “Косачи” желанието на героя да се отърве от оскъдицата не надделява над това да заживее в своята реална приказка. Вместо да оставя своята съпруга “за пуста печалба”, той ще се примири с материалното неимане в името на най-възвишеното чувство. Цялата природа е в унисон с мислите на Лазо - нощта мълчи, но “щурците тихо и едногласно църкат: Пенка, Пенка, Пенка” така, както мълчи и младият мъж, но и така, както вътрешно си мисли за онази, която го чака на прага. Песента на Лазовото сърце напява за скритият копнеж по дом и уют. Само така той ще успее да измери истинската стойност на любовта и ще установи, че тя е по-ценна от паричната печалба.