Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Промяната в съзнанието на българина, представена чрез образа на бай Марко от романа „ Под игото”

Промяната в съзнанието на българина, представена чрез образа на бай Марко от романа „ Под игото”
Оценка: / 31
СлабОтличен 
Автор Яница Дякова Дякова   

Литературното наследство, завещано от Вазов за идните български поколения, отразява съдбата на родината и участта на народа непосредствено преди Освобождението. Темата за националноосвободителните борби е основна в творчеството му. Интересът на автора попада не толкова върху конкретните исторически събития, колкото върху идейните и нравствени промени, които те носят със себе си. Свидетел на националните възходи и падения, чрез своето перо Вазов отбелязва и критикува допуснатите грешки. Романът „ Под игото” изобразява преломния момент в българското съзнание. Подготовката за Априлското въстание, която обхваща цялото българско население, спомага за прегрупиране на приоритетите и промяна в начина на мислене.

Точно тази метаморфоза в съзнанието на българина е представена чрез образа на бай Марко. Типичен представител на средно заможния българин, зад себе си той има имот, семейство и задължения, които е трудно да загърби заради революционната идея. Реалист по природа, той осъзнава, че нито географското положение, нито числеността на българския народ биха спомогнали за погрома на петвековния поробител. Но на фона на всичко това контрастира родолюбието му. Човечен и добродушен, той винаги е готов на помогне на сънародник в беда, та дори това да навреди на самия него. Първоначално против революционната идея и участието на семейството му в делото, чорбаджи Марко накрая сам достига до заключението, че точно това е най-подходящото време за обрат в хода на историята.

Образът на чорбаджи Марко е представен в самото начало на романа. Портретната му характеристика свидетелства, че той е човек от народа, „около петдесетгодишен, с висок исполински ръст”. „Опаленото и позагрубяло от слънце и ветрове” лице показва, че той е свикнал с работата. Благодарение на труда и усилията си бай Марко е добил имота и състоянието си. Очите му са сини и това като че ли спомага за изграждането на представата за честен и добър човек. Строгостта и сериозността на физиономията му внушават уважение и оформят авторитетното му излъчване.

В първата глава на романа Вазов въвежда читателите в уютната и спокойна атмосфера в Марковия дом. Именно Вазовото семейство представлява прототип на бай Марковото типично патриархално българско семейство, а самият чорбаджия е носител на белезите на Вазовия баща- Минчо Вазов. В тази сцена, по време на вечерята, се усеща любовта на автора към българските традиции и обичаи, неизменни символи на българското. На фона на тази вечеря се открояват лачествата на стопанина. Зад строгата външност се крие един любящ баща, който се стреми да възпита децата си добре. Въпреки че чорбаджи Марко е против бунт срещу поробителите, той се опитва да внуши у децата си идеята да не се страхуват от турците. Чрез практически методи се стреми да ги предпази от човешките пороци като пиянство, кражба, лъжа. Държи да вечерят заедно с него на масата, за да придобият господарско самочувствие. Сам останал неук, бай Марко държи на образованието. Като добър баща, той желае децата му да станат честни, справедливи и образовани хора. Всичко, което е придобил е вследствие на труда и честността му. Ето защо за него е трудно да пожертва спокойствието и щастието в семейството, в замяна на което да тръгне на сигурна смърт в борбата срещу османците.

Истински българин и родолюбец е бай Марко. Независимо от теорията си, че не трябва да се вдига въстание, той е винаги готов да помогне на изпаднал в беда сънародник. При неочакваното посещение на Краличът, избягал от Диарбекир, чорбаджи Марко дори и за миг не помисля да го отпрати или предаде. Осъзнава опасността, която този човек може да му донесе, но не мисли за себе си, а само как да помогне. Притеснява се за този момък като за роден син и независимо, че той подклажда идеята за бунт в Бяла черква, бай Марко никога не го изоставя и му помага по всякакъв начин. Подобна е ситуацията и с писмото, което би уличило доктор Соколов в измяна. Възможността да помогне и на този патриот е оползотворена. Марко Иванов поема огромен риск, подменяйки вестника и документите, но той отново надмогва себе си. За пореден път се намесва в решаващ момент и спасява българин от турците. Сложен е вътрешният му избор, защото помагайки на „браг” на империята, бай Марко застрашава собственото си спокойствие. Но той отново се проявява като истински българин и човек.

Ганковото кафене е мястото, където бай Марко твърдо заявява позицията си: „ Ние сме тука в ада! Бунт? Такова нещо, не дай боже, то ще бъде пропаст!...Няма да остане камък тука…”. Това е категоричният отказ от революционната идея. Реалист в преценките си, чорбаджи Марко смята, че в „чревото адово” е безумство да се вдига въстание. Той има прекалено много скъпи хора около себе си, за да възприеме тази идея. Все още мисълта да изостави семейството и досегашния си живот заради България е немислима.

Но с напредването на времето романът ни показва как мярата се сменя и вярата и надеждата във възможния успех се засилва. Бай Марко смята, че „лудите” биха могли да направят нещо. Тук, както и в Ботевата поезия, присъства мотивът за лудостта. Луди наричат хората, които вече са достигнали до идеята и копнежа за свободна България. Луди са онези, които се осмеляват да не се съобразяват с турските закони и разпространяват революционната идея. Луди са тези, които са способни да освободят България. Съгласявайки се да даде черешата си на „лудите”, чорбаджи Марко постепенно се приобщава към тях. Интересният сбор от цифри, който Мичо Бейзадето показва на чорбаджи Марко, допълнително го вдъхновява и окрилява. Самият той вече започва да вярва в скорошния обрат.

Моментът на окончателната промяна у бай Марко настъпва в главата „Новата молитва на Марка”. Станал свидетел на случката с Безпортев и унижението на турчина, нови мисли нахлуват в съзнанието му. Бай Марко сам се убеждава в безхаберието на турците. След като узнава, че цялото население, дори и собствените му деца, подготвя въстание, бай Марко вече вярва в идеята. Знаменателната му фраза: „ Лудите, лудите- те да са живи!...” доказва, че героят е осъзнал, че първо робът трябва да се освободи вътрешно и едва след това всички заедно да се надигнат срещу поробителите. Новата му молитва в края на главата вече не е за собственото му спокойствие и благополучие, а за България.

Промяната, настъпила у бай Марко, е един частен случай, който отразява ставащото у всеки обикновен българин два-три месеца преди Априлското въстание. Народът вече е узрял за революционната идея и я приема въодушевено. Макар и въстанието да приключва с огромен неуспех, метаморфозата у българина е налице и робското съзнание вече не е част от българския бит.