Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Любовта, робството и борбата в стихотворението "До моето първо либе" от Христо Ботев

Любовта, робството и борбата в стихотворението "До моето първо либе" от Христо Ботев
Оценка: / 67
СлабОтличен 
Автор Марина Живкова Иванова   
До Освобождението основна грижа на българина е да оцелее. Главната цел на появилата се през XVIII век епоха "Възраждане" е да покаже, че съществуват по-високи ценности от бита. Българските възрожденци повдигат въпросите за нацията и за противопоставянето на робството като навик. Издигайки свободата във висша ценност и вменявайки я в дълг, те обвързват индивидуалната с общностната съдба. Българското възраждане има две основни линии: просветителска, която отхвърля духовното робство, и революционна- отхвърля политическото. През този период се формира нова идея за човека- човек на делото, мотивиран от дълга си към общността.
Представителна фигура на последните години от Българското възраждане и негов връх е Христо Ботев. И до днес колективната памет ревниво пази думите, делата и саможертвата му. Въпреки противоречивите нагласи относно личността му именно на това лице дължим съзнанието си за героичен и свободолюбив народ. Той е казал важните истини за свободата, цената й и нуждата от саможертва в името на един идеал. Ботев е още човекът, който разграничава живота от смисъла, и търси нужното, за да ги обедини.
Основните мотиви в Ботевото творчество са пожелаването на свободата, издигането й в ценност, нравственото изстрадване на този избор, пътищата на спасението и подвига и саможертвата, които придават героичните измерения на свободата. Те бележат не само поезията на автора, а и живота му. "До моето първо либе" говори за избора на героя между традиционните и новите ценности. Стихотворението е обвързано с третия от гореспоменатите мотиви.
Творбата говори за любовта, но в един друг неин образ, различен от добре познатия. Съпоставена е традиционната обич към дом и либе с тази към родината. Първата е видяна като робство, защото не позволява на лирическия герой да живее спрямо ценностите, които сам е избрал и които се реализират единствено в едно героично пространство, различно от бита. В това стихотворение борбата на героя е вътрешна, последица от вече направения избор.
"До моето първо либе" е познато в две редакции, като единствената промяна е в заглавието. Първоначално Ботев именува творбата си "До либето ми". Сравнявайки двете заглавия, ясно се вижда, че авторът йерархизира обичта. Това ни показва, че той иска да говори за любовта, която е най-ценна за него. Този първи трепет в сърцето е много важен. За него са присъщи спонтанността, искреността и чистотата. То не подлежи на забрава, както фолклора е доказал неведнъж. Промяната на предлога в заглавието също прави впечатление. В предходните стихотворения като "Майце си" или "Към брата си" той е "към", а в това - "до". Текстът ще е послание и ще говори за съкровените чувства на Ботевия герой.
"До моето първо либе" се разделя на две смислови части. В първата лирическият герой отрича любовта и категорично си я забранява. Тя е приравнена с робство, отрова, кал. Същата тази любов, която обикновено се възприема за най-големия дар в живота, е изведена като срамно битуване. Ботев ни показва различния й образ. Освен че прави човека щастлив, това чувство може да го затвори в един самодостатъчен свят, да го превърне в инертен към всичко останало. Точно от това иска да избяга героят. Желанието му е да се освободи от веригите, които го задържат в битовото, защото животът в него не е смислен. Той е намерил достойното съществуване "там". 
Във втората смислова част обръщението към поредната фигура от интимния кръг на Ботев от "либе" се изменя в "изгоро", което е по-силно. Ясно се вижда, че този, който е поставен пред избор, е девойката: "Запей, или млъкни, махни се!". Любовта е възможна само ако либето приеме ценностите на лирическия герой.
С многократното повтаряне на "там" авторът обособява желаното пространство: "там, де е с кърви облено"; "там, де земя гърми и тътне"; "там буря кърши клонове,/а сабя ги свива на венец". По описанието му разбираме, че това е именно сцената на борбата за свобода. В същия контекст се появява фразата  "предсмъртни песни надгробни".  Това словосъчетание е логически възможно единствено когато смъртта е съзнателно избрана и пожелана. За разлика от "Майце си" в "До моето първо либе" образът й е естетизиран. Тя не е видяна като измръзването на жилите и изгниването в гроба, а като "сладка почивка".
И в описанието на либето, и в това на умирането срещаме "усмивка". В литературата, когато две понятия са определени по един и същи начин,обикновено авторът търси сходство между тях. От тук съдим, че първото либе на Ботевия герой, а и на самия поет, е смъртта в името на свободата.
В "До моето първо либе" героят нравствено изстрадва избора си като отрича традиционната любов и утвърждава тази към каузата. Авторът иска да убеди сънародниците си, че в кризисни времена ценностите се пренареждат и в случая саможертвата е най-важна.
Христо Ботев е човек, надраснал времето си и изпълняващ ролята на духовен водач редом с Иван Вазов. С цялото си творчество той показва пътя, който води към свободата и достойния живот. "До моето първо либе" не прави изключение. Ботевият герой служи за пример дори и днес. Той ни убеждава в стойността на идеалите. Посланието на този виден българин е , че на първо място стоят честта и достойнството. Въпреки че те се постигат и запазват най-трудно, човек не бива да се огъва пред изкушенията на по-лесния живот, белязан от примирението.