Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Изкушение и отстояване на избора в поемата „Изворът на Белоногата”

Изкушение и отстояване на избора в поемата „Изворът на Белоногата”
Оценка: / 40
СлабОтличен 
Автор Стефани Валентинова Стефанова   

Създавайки поемата в период на вътрешна, душевна криза, Славейков се превълъщава в своята героиния Гергана. Изправен пред дилемата по кой път да поеме, загубил вярата и надеждата в себе и в хората, когато изгражда образа на Гергана, поетът сякаш се опитва да убеди не някой друг, а самият себе си, че си струва, че има смисъл. Като припомня сам на себе си качествата на родината, съпоставяйки я с чужбина, той търси причините отново да я заобича. Припомня си онези малки неща, които дават смисъл на живота, извисява родното и показва достойнствата му. И ако се случи да има съпоставка, той показва възможността българското да надделее. В образа на Гергана, в думите й дядо Славейков излива цялата си енергия. Показва ни колко страстно трябва да обичаме и да браним родното място. С думите му отново се ражда любовта към полята, към цветята. За да ни покаже тези красоти, той избира не коя да е девойка, а именно най-трудолюбивата и най-красивата в селото. Сякаш за да потвърди, че трудът краси човека и, че няма как да видиш красотата, ако не я носиш в себе си. Гергана е „кат бисер между мъниста” и тя трябва да се изправи пред изкусителя, да защити родното и да отстои с гордост избора си. А везирът – богатият, властният – е принуден да признае победата й. И заради тази своя дързост „простата селянка” заплаща с живота си.

Срещата на двамата опоненти при извора е и мястото на словесния двубой между тях. Гергана има среща там с либето си, но освен това тя изпълнява и всекидневните си задължения на домакиния. Но там вече се е настанил „в цялата си прелест” везирът:

Най свари таб бели чадъри-

нощя е везир пристигнал,

с войска си тука застанал.

Той я посреща с обръщението „млада бълагрко”, което показва, че признава народността й. Отначало се държи мило с нея, не я нарича робиния и не я обижда. Мислейки я за подкупна, започва да и предлага да се отърве от вечната работа и да не се изморява „други на нея да шетат”. Но младата девойка, привикнала с труда от дете, съвсем спокойно и наивно се оправдава с родителите си, чиято опора е тя. Следва предложение освен нея да вземе в Стамбул и баща си и майка си. Гергана пък не може да остави свидната си „мала градинка”. Той не може да разбере сляпата обич към тревите. Не разбира и не вижда красотата, която виждат Герганините очи. Охолство и пари – това е неговият свят, свикнал да има, това, което иска, без да полага усилия, не вижда, че в неговия свят всичко е затворено. Всичко „дето расте, там вене” и няма нищо истинско, нищо наистина живо, както в малкото село и в малката градинка. Ето, тук се разминават световете им и техните мирогледи. Заради това един за друг те са чужденци, с чужди нрави и чужди навици.

От началото на диалога везирът нарича опонентката си българка, но разликата е, че колкото повече тя отказва неговите изкушения, и колкото повече защитава родното, толкова той става по-груб. Започва разговора с „българко, млада девойко” и продължава с „бяла българко” стига до „хубава, млада, българко/защо си толкоз глупава” и завършва с „младо безумно момиче”. И когато чува за любовта й, за вернйостта й, идва кулминацията и везирът показва кой е всъщност. Показва кой е господарят, напомня на робинията мястото й, че няма право на избор. Но самата Гергана и тук отговаря с гордост:

На живот ми си господар,

но на волята не ми си!

Смаян от смелите и неочаквани думи, въобще от цялото поведение на робинията, той я пуска да си отиде. Но не безнаказано. Тази смелост, тази решителност, тази любов към родината, примесени с чистотата и искреността, трябва да бъдат наказани. В словесния двубой победител е Гергана, но на практика господарят винаги е над роба и той бива наказван със загубата на живота си.

Така приключва битката между двата свята, между родното и чуждото, но не и войната. Защото двата различни свята винаги ще си противоречат и винаги ще са съперници. Ще има изкусители и изкусявани, но дали ще има отстояване на избра като Гергана? Или я беше само една, загубила живота си в името на родното, за да има то поне една спечелена битка.