Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Конфликтът „свое-чуждо” в Петко - Славейковата поема „Изворът на белоногата”

Конфликтът „свое-чуждо” в Петко - Славейковата поема „Изворът на белоногата”
Оценка: / 26
СлабОтличен 
Автор Мариана Велкова Мичкюрова   

Светът, в който живеем днес, претърпява вихрено развитие и коренна промяна във възгледите на хората. Заедно с границите на географската карта падат и морално – етническите бариери между народностите. В търсене на по-добър живот хиляди българи заминават в чужбина, оставяйки назад дом и родина.

И въпреки условния байганьовски патриотизъм, скоро нашенецът губи представа кое е свое, и кое не! Приема богатствата на чуждата страна за даденост и макар да твърди, че по-хубаво от България няма, той не се завръща. Или поне така стоят нещата за повечето емигранти….

В този сбъркан свят думите „патриотизъм” и „любов към родината” може би ще прозвучат смешно, на във времена на страх и робско потисничество те са единственото, което човек има!

Силата на българския дух днес е повече от ясна, на какво ли би избрала българката преди петстотин години? Коя страна би заела във вечния конфликт „свое-чуждо”?

Една от малкото творби олицетворяващи този казус е Петко – Славейковата поема „Изворът на белоногата”. Авторът разказва за един балансиран и утопичен начин на живот, където хората и природата са сякаш едно. Това не продължава дълго, защото не след време един неочакван гост нарушава всемирната хармония. Срещата на Гергана с любимия и Никола се осуетява от пристигналия същата сутрин везир. Впечатлен от прелестите на българската девойка, той бавно и настойчиво започва да я убеждава да дойде с него в Стамбул и да стане бяла ханъма. Предлага и палати, богатства и градини по неин вкус и разположение, все неща на които съвременната българка не бе устояла, но упоритата Гергана умело отвръща на всеки удар.

За нея няма нищо по-мило от бащината къща, по-китно от изпълнената с дъхави цветя градинка, по-светли сараи от небесните сводове. Тя няма нужда от натруфени хареми, за да се чувства у дома си, стигат и само лъчите на звездите нощем и милувките на слънцето денем.

Красотата и не се изчерпа със скъпите дрехи и тежките бижута, които би могла да носи в дома на везира. Българският манталитет е много по-различен от турския, където всичко се приема наготово и невинаги е „свое”. За българина по-важна е душената красота – нещо което не може нито да се открадне , нито да се купи с пари!

Трудът краси човека” , така е казало още някога народната мъдрост. Затова и всичко, което заобикаля нашенеца е толкова естествено и неповторимо! Ала във везировите сараи подобно понятие не намира приложение. „Тез живи цвятя няма ги /в вашите, аго, градини! ,/ Там всичко расте насила / и дето расте, там вене…” постановлява уверено Гергана. И наистина е права! Цветята в идиличната градина, за които се грижи, са отгледани с много грижа, внимание и любов! Накрая, когато той разбира, че Гергана е не само упорита патриот, но и младо влюбено момиче, везирът започва да показва тъмната си страна. Налага волята си, че „господар аз съм над тебе, / аз ще ти бъда стопанин” ала въпреки това българската девойка стои здраво на устоите на силната си любов. Любов към природата, към семейството, към любимия – една неразривна привързаност към българското, към „своето”!

Едва ли коя да е нейна съвременничка не би се поблазнила от непознатото и чуждото, но за разлика от ново време, днес подобно разграничаване не се прави. За съжаление именно това е начинът българската идентичност да се изгуби ъ времето. Како ли ще оставим един ден на децата си? Дали ще е нещо по-ценно от оставеното ни от Гергана и нейните сънародници – една силна държава и един народ, устоял на чуждите намеса и съблазни. Ще издържи, но докога?