Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Човекът в общността според поемата ,,Ралица’’ на Пенчо Славейков

Човекът в общността според поемата ,,Ралица’’ на Пенчо Славейков
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Автор Християн Владимиров   

Поемата ,,Ралица’’ е сред най-популярните произведения на Пенчо Славейков.Писана в началото на 20 век,тя е сред онези литературни образци,които осъществяват връзката между традиционните ценности и новите модерни времена.

В поемата централен е интересът на поета към народния живот и към индивидуалните драми,разиграващи се на този фон.Определяна като битово-психологична поема,творбата разглежда въпроса за устойчивостта пред изпитанията на живота и за възможността да се живее след страданието,породено от големи лични загуби.Представя се една нова концепция за личността,която свързана с колектива,гради своята индивидуална съдба.Чрез образа на главната героиня,поетът задава модел на поведение,свързан с общността.

Чрез заглавието си,представляващо лично име,произведението оставя акцент върху една човешка индивидуалност.При публикуването си за първи път през 1903 година в списание ,,Мисъл’’, творбата има подзаглавие ,,Идилия’’,което насочва към представянето на картини от народния живот.Актът на заявяването на личността чрез заглавието и вписването на човека в колектива чрез подзаглавието,не носи в себе си противоречие,защото съдбата на главния персонаж в творбата-Ралица е едновременно необикновенна и обичайна за патриархалната общност.Така текстът потвърждава представата за традиционната женственост,която се изразява в способността на понасянето на страданието и за приемането на съдбата.

Знак за липсата и недостига в света,в който израства Ралица е отсъствието на родителите:

Сиротно чедо беше тя Отколя

замина нейний татко по гурбет-

Замина и ни вест,ни кост от него;

а майка и отведоха с дене

кахъри в гроба.

Според типичния за патриархалната общност начин на мислене,сирачеството е нещо,което предвещава нещастия и беди в живота на човека,израснал без семейство си,защото то е свързано с нарушаването на естествения порядък в общността.Сравнението с гургурлицата,сякаш цели символичното възстановяване на нарушеното равновесие в човешкото битие:,,Ралица остана при леля си и като свое чедо я тя отгледа-гургурлицата,както/отглежда своя рожба’’.връщането на съдбата на Ралица към обичайното съществуване е възможност тя да заживее като пълноценен член на общността.

Но злощастието на Славейковата героиня,това което според схващането на колектива е предпоставка за трагичната и участ,се изразява не в липса,а в прекомерност и в това е красотата и.Външният вид,хубостта определят в голяма степен съдбата на жената в патриархалното общество.Още в самото начало поемата въвежда образа на Ралица,представен в духа на народната песен-героинята се отличава с красотата си,затова е сравнена с звезда и затова всички я ценят и харесват:,,Като оназ вечерница в небето/една бе в село Ралица девойка,и цяло село лудо бе по нея’’.

Различността на Ралица,обозначена от първите стихове,както и от издържалите в стила на фолклора жестове на внимание и желание от страна на момците-те се надпреварват кой да и надпие водата от менците,всички са влюбени в нея,всеки иска да се хване до нея на хорото-вписват се персонажи в народните представи за женската хубост,добродетелност и съвършенство.Но на Славейковата героиня не се полага щастие,защото изключителната хубост може да бъде предпоставка за тежка и трудна съдба.