Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Смъртта и безсмъртието в баладата ,,Хаджи Димитър’’

Смъртта и безсмъртието в баладата ,,Хаджи Димитър’’
Оценка: / 100
СлабОтличен 
Автор Ирина Борисова Джундрина   

Творчеството на Христо Ботев е едно от най-значимите и експресивните в периода на Възраждането.Той успява да улови най-важното в своето време,да изведе най-актуалните проблеми – политически,социални,нравствени и общочовешки. Ботевите идеи надхвърлят националното и се превръщат в интернационални символи на борбата,любовта към отечеството и непрекъснатото съпротивление на индивида спрямо неправдата.

Баладата ,,Хаджи Димитър’’ е една от най-запомнящите се творби в българската литература.Жертвалият се юнак е събрал света да почете негова памет, да възхвали и оцени нравствената и физическата сила на патриота.Поетът осмисля трагичното в героическата смърт,като с огромно майсторство я описва по един невероятен и въздействащ начин.Визира се този момент от пътя на бунтовника,в който започва пътуването му към вечнстта и безсмъртието,като те са тълкувани от Ботев като преодоляване връзката с всичко земно заради глобалния смисъл на борбата.Силно и вълнуващо е предадено състоянието на родолюбеца в часовете преди смъртта,като в тях се крият дълбоки митологични пластове на страданието.

Още от заглавието се разбира на кого е посветена творбата – конкретното историческо лице,легендарният четник е представен чрез юнашката си смърт – страшна,неизбежна,надхвърляща обяснимото и мистично красива.Това настъпване на физическия край граничи с започването на духовното безсмъртие на бореца.Баладата е построена в кръгова композиция,обхващаща едно денонощие на страдание и огромна физическа издръжливост.

Творбата започва без увод или обяснение:,,Жив е той,жив е…”,което изостря и грабва вниманието на читателя.Това повторение е знакът за личния избор и отстояването му,за саможертвата на бунтовника,която обхваща не само микрокосмоса на личността,а целия макрокосмос,в който се вписва ориста на цял народ.Още в първия стих е посочен основният топос на събитието – Балкана,този,който е носител на българската история,на устойчивост,съхранена памет.Той е мълчаливият свидетел на битките и сраженията на славните борци за свобода.Драмата на умиращият протича в едно огромно пространство,защото тази висота и издигането по вертикал потвърждава извисеността на духа на героя.Великият патриот :,,…потънъл в кърви лежи и пъшка’’,като тази хипербола разкрива статичността,едно моментно състояние,чрез което се показва безпомощността на героя - силите му са напълно изчерпани.Последвалата анафора:,,юнак с дълбока на гърди рана,/юнак във младост и в сила мъжка’’ засвидетелства огромните мъки и страдания,с които трябва да се пребори бунтовникът пред неизбежната смърт,но с инверсията ,,сила мъжка’’ се щрихира неговата духовна и физическа устойчивост.

В следващата строфа индиректно бива въведен мотивът за свободата и робството.Символиката на пушката и сабята е знакова за борбата.Глаголът използван,за да се въведат тези неотделими предмети в образа на бунтовника е необичаен,защото тези предмети не са просто паднали,а ,,захвърлени’’,което предполага един събран гняв,изразен посредством действието,чрез което се открива едно лично отношение на самия поет,на неговата непримиримост с действителността.Последвалата метафора:,,…очи тъмнеят,глава се люшка…’’ показва,че дори в близост до смъртта,героят не може да затвори спокойно очи с пълно съзнание за изпълнен дълг.Той се противи не толкова от болка,а от гняв не защото скоро ще умре,а защото не може да продължи съпровлението срещу несправедливостта. Душата му дори на края на жизнения му път е обхваната от една-единствена стихийна мисъл,а именно тази за борбата и свободата.Всички детайли в представената картина внушават едно тежко и трагично чувство. Последвалото описание на пейзажа и включването на елементи от природата допълнително запълва и обогатява представата за картината.В тази атмосфера на трагичност дори: ,,,слънцето спряно сърдито пече…’’.С това олицетворение се изразява и непримиримостта на отделните части на природата със смъртта на юнака,то не може равнодушно да бъде свидетел на тази безмерна загуба.Разширявайки обхвата и обхващайки едно голямо пространство,се донася и далечната песен на жътварката.Песента й , от една страна,изразява страданието на поробения народ,а от друга,е най-ярката заявка за героичния подвиг.Тя ще се съхрани в народната памет и неговото дело ще бъде прославено в бъдещето..

Робската действителност е пресъсдадена чрез дадени времеви уточнения чрез : ,,Жътва е сега…’’.Последвалите повелителни глаголни форми са белег за намеса на поета революционер: ,,…Пейте,робини,/тез тъжни песни!...’’.С това обръщение към жътварките се събира цялата тежест и мъка на вековната робска участ на народа.С бунтовнически дух лирическият герой съобщава: ,,…ще да загине / и тоя юнак …’’ ,като показва колко силна и безкрайна е болката.Вековете на борба,на безкрайни редици от борци – загинали и отдали живота си от любов към отечеството,всичко това излиза на показ чрез съюза ,,и’’.

Ботев обръща и сменя напълно тона си – от тъжен и обвинителен той става тържествен и възхвален: ,,Тоз,който падне в бой за свобода, / той не умира …’’.Тук е същността на баладата,открива се едно одично звучене.Катигоричността е необратима.Засвидетелства се безсмъртността на героя.В тези стихове асонансът прави звученето още по-въздействащо.Висотата,която е достигната се показва чрез контрастите небе и земя.Тази поанта на текста е изградена на парадокса между смъртта като край и като липса на такава,защото Ботевият герой е проектиран върху безначалния и безкраен митологичен кръг на времето.Обобщението за извисеност обхваща всичко видимо,което е изразено в последния стих: ,,…и певци песни за него пеят…’’ ,като се дава оценка за възхищението на нацията от смелостта и силата на патриота.Издигнал се на такива висоти,образът на Хаджи Димитър вече е нещо над земното и обикновеното.Фикцията на Ботев се изразява чрез показването на респект и заявана съпричастност от образите символи на величие и мощ – орлицата,вълкът и соколът.Тези същества се прекланят пред силата,героизмът и устойчивостта на родолюбеца.Действията им изразяват една близост,защото те са безсилна да помогнат на магнетичната личност.

Разкрит е мотивът за съхранения спомен и промяната,тази динамика и преминаването на пространството.Чрез асонанс звученето става богата и привлича вниманието,като внушава,че героизмът е непреходен във времето:,,Настане вечер – месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен;’’. Наситен е пейзажът с колоритна багра от символични цветове,носещи своето значение.Зелената територия,обхващаща Балкана,би трябвало да е знак за естествения хармоничен ритъм на съществуване, който е нарушен чрез проливане на кръвта,носеща усещането за жестокост. Надеждата е въведена с жълтия ярък блясък на звездите,но дори и те не успяват да разсеят тъмнината дошла с черната нощ.

В следващите две строфи се открива фантастичното,което е обвързано с фолкора и митологията.Дошли от народната песен трите самодиви са женски образи , в които са въплътени вечната красота и младост,са привлечени от това осезаемо присъствие на патриота.Героят,верен на себе си дори в последните си мигове, е отдаден на каузата и е подвластен на мисълта за съмишлениците.Ярко откроени за проблемите за чувството за дълг,всеотдайността и саможертвеността.Наблюдава се едно движение нагоре с отделянето на самодивите от земята,с което се слага край на нереалното в баладата.

Кръговратът,който предполага,че героят все още се вписва в света и че притежава изключителна издръжливост и духовни и физически сили,за да пцелее за такъв голям отрязък от време с тези тежки телесни рани.Поетът се връща към обстановката,обляна от лъчите на слънцето,като настроението е някак притъпено от идеята за безсмъртието на бореца.Денонощието е преминало,като Хаджи димитър се вписва завинаги в света и остава в спомените и сърцата на цял народ във вековете.

В баладата ,,Хаджи Димитър’’ Ботев въздига на пиедестал образа на патриота,като го вписва в едно пространство на вечността,славата и безкрайността.Поетът гений успява да проникне дълбоко в действителността и да я пресъздаде неповторимо чрез внушителни реални и митологични картини,като обезсмъртява една от вечните личности на националосвободителната епопея.