Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow МОТИВЪТ ЗА ПЪТУВАНЕТО В АПОКРИФА „ ХОДЕНЕ НА БОГОРОДИЦА ПО МЪКИТЕ” И „АД” НА ДАНТЕ

МОТИВЪТ ЗА ПЪТУВАНЕТО В АПОКРИФА „ ХОДЕНЕ НА БОГОРОДИЦА ПО МЪКИТЕ” И „АД” НА ДАНТЕ
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

Мотивът за пътуването е често срещан в световната литература. Откриваме го още в античната литература – Одисей в продължение на десет години е извън дома си , а неговият син тръгва на път , воден от стремежа да намери своя баща. Този мотив се среща и в творчеството на Вергилий(„Енейда”). Пътуването, освен като способ да прекрачиш границите, е проследено и като начин, чрез който да опознаеш отвъдния свят. Този мотив се среща както в апокрифната литература, така и в Дантевата „Божествена комедия” .

Макар и тематичното родство между двете творби, времето на създаването им представлява съществена отлика между тях. Творбата „ Ходене на Богородица по мъките” е създадена през VI век във византийска среда, като по това време апокрифите дават отговор на всички онези въпроси, които интересуват средновековния човек. Дантевата „Божествена комедия” е създадена през XIV век и е на прехода между Средновековие и Ренесанс, като в нея е интерпретиран интересният за средновековния човек въпрос – какво се случва след смъртта. В творбата се срещат теоцентрични и антропоцентрични идеи, като самият факт, че идеите на антропоцентризма не са се окончателно настанили показва, че творбата е създадена на прехода между две епохи . Завършването й се състои през последните дни от земния път на Данте. Интересното е, че и двете творби разглеждат мотивите за престъплението и наказанието, които столетия по-късно биват интерпретирани в творчеството на Достоевски – „Престъпление и наказание” .

Именно мотивът за извършеното прегрешение става ключов за апокрифа и Дантевата творба. Грешниците биват изпращани в ада, за да изкупят своите грехове, а Богородица и Данте са тези, които виждат мъките им. В пътуването си из отвъдното Божията майка бива съпроводена от архангел Михаил и 400 ангели. Тя състрадава на мъката им, иска помощ от ангелите, като цялото пътуване бива живописно представено. Картините са една от друга по-страшни, като представят наложените наказания за човешките прегрешения . Апокрифът разглежда един много важен въпрос – за съществуването на човека след смъртта . Именно този мотив е застъпен в тематиката на Дантевото произведение.

В своето пътуване из ада Данте избира за свой водач Вергилий, като по този начин се подчертава връзката с Античността . Още в първа песен на „Ад” творецът вижда една пантера, вълчица и един лъв, които символизират завистта, алчността и гордостта. Именно заради тези грехове хората са попаднали в ада . Така е утвърдена идеята , че всеки човек бива изкушен по един или друг начин , а образите на животните са проекция на съблазните пред всеки един от нас . Данте заедно със своя предводител слизат из дебрите на подземния свят, като всичко онова, което виждат, е представено в 33 –те песни от кантиката „ Ад” . То е повече от апокалиптично, като мъченията са наказание за греховете на хората .

Колкото по- надолу слизат, толкова по-тежки са наказанията на грешниците . В Дантевата комедия адът е разделен на девет кръга, като последните три от тях са съставени от няколко подкръга . Интересен е и въпросът за композицията на творбата . Съставена е от три кантики , които се състоят от по 33 песни и общият сбор на всички песни заедно с уводната е равен на сто. Числата не са случайно избрани , те имат своята символика . Три е числото на Св . Троица, като това е числото и на върховните божества, а освен това 33 е кратно на три и в същото време назовава Христовата възраст . Данте заедно с Вергилий наблюдават сцените, които се разкриват пред тях . В първия кръг на ада са всички онези, които „Лишени от Христовото учение, / не вярваха те в истинския Бог” . Това са всички , които не са кръстени и въпреки че това е сериозен грях , Данте иска да ги предпази от наказание . Според твореца вторият кръг е „ с по-големи мъки, по- печален” . В него са сладострастниците, прелюбодейците и блудниците , като ренесансовият творец се радва на тяхната дързост и смята , че светът е изграден върху любовта „ Знае ли светът/ ... /как сладостта на бляна ги тласна по такъв печален път !” . В следващия кръг са чревоугодниците – всички онези, които считат телесното за по-важно от духовното. Четвъртият кръг на ада е за всички скъперници , за които материалното е от първостепенно значение : „ Накуп да беше струпано сега / тук всичкото ви злато на земята , / не би спасило никого в кръга” . Петият кръг е за онези, които се поддават на гнева, а следващият е посветен на еретиците . Седмият кръг е посветен на насилниците, като според Данте това тяхно поведение издава слабостта им ( „ О сляпа алчност , о гняв безразсъден , / пришпорвате ни в кратките ни дни , за да ни давите в света отвъден !” . В следващия кръг Данте представя лихварите и измамниците . Неслучайно им е отреден предпоследният кръг на ада , защото прегрешенията им са твърде тежки . В последния кръг са изменниците .

По време на своето пътуване из отвъдното Данте представя всички онези , които са попаднали в ада заради греховете си . Творецът коментира извършеното от тях , като за разлика от апокрифната творба при Данте апокалиптичните картини не са толкова живописно представени .

По време на своето пътуване из ада Божията майка вижда мъките на грешниците. Данте и Вергилий слизат , а Богородица заедно с архангел Михаил и 400 апостоли се движат по повърхността . Тя решава първо да тръгнат на север , като в тази посока стават свидетели на наказаните духовни лица, за чиито прегрешения е виновен самият дявол. На юг виждат мъките на еретиците, блудниците , лихварите . Нейното пътуване се осъществява в посока север – юг или отдясно наляво.

По време на странстването си из отвъдния свят, наложените от Бог наказания силно й въздействат . Именно поради това в апокрифа бива правдиво представена – тя е състрадетелна и милостива. Най–ясно изразеното й качество е нейната непримиримост. Пътуването е представено чрез поредица от въпроси и отговори, като на тях отговаря архистратегът , придружаващ Божията майка за разлика от Данте, който научава за извършените прегрешения и наложените наказания от своя водач Вергилий. Богородица е справедлива: „Да бъде според делата им!” Наказанията са толкова сурови , че тя моли Бог да даде почивка на грешниците , за да си отпочинат от мъката . Божията майка познава болката, която е изпитала при загубата на своя син , изкупил човешката вина , но въпреки това е готова да прости за хорските прегрешения , защото „ Умението да се прощава е свойство на силните” ( М. Ганди). Тя състрадава за мъките на всички онези, които са в ада и наред с това моли за милост: „Смили се, владико, над грешниците!” . В отвъдното са всички, които не са получили на земята наказание за своите дела. Именно що се отнася до мотива за състраданието, се открива една съществена разлика между Богородица и Данте. Творецът проявява съчувствие към страданията им , докато Божията майка истински страда заедно със съгрешилите :

Като ги съзря , света Богородица силно заплака .

( „ Ходене на Богородица по мъките” )

... в миг от жал изпаднах в безсъзнание ...

( „ Ад”– Данте , V песен )


В апокрифа и в Дантевата творба тъмнината е ярко присъстваща. Тя се явява символ на тайнственото, загадъчното, страшното. В отвъдния свят дори и цветовете създават усещането за злокобност, като то се засилва със слизането из кръговете на ада.

И апокрифът , и Дантевата комедия утвърждават идеята, че отвъдният свят е неприветлив . В него са попаднали грешниците , а на вратите на ада пише : „ Надежда всяка тук оставете !” . Данте прави тази равносметка, ясно осъзнал , че човек , който по време на земния си път не осъзнае прегрешенията си, ще попадне в Ада, а там няма да получи опрощение за грешките си, сторени на земята.