Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Личността на Паисий

Личността на Паисий
Оценка: / 38
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

С Паисий Хилендарски започва онзи романтичен повей, който ще се усеща през цялото ни Възраждане. Паисий е първият силен и ясен тон, възвестил духа на новото. Със своята “История славянобългарска” посочи “закономерността“ на логиката на Възраждането, изтъкна примера на миналото.

Паисий посочи началото. За нас като личнст той е и историк, и философ, и публицист, но най-важното—трезв реалист и романтик—борец за бъдещето на народа.

Паисий тръгна като пръв апостол да търси слушатели—не хора, които да разберат една школска азбука, а хора, които ще се развълнуват от страданието си и ще проумеят величието на миналото. Първият български възрожденец се представя като личност, която е изцяло в съвременността си. Паисий още не е скъсал напълно със Средновековието: говори за бога, но вижда човешките дела не само като предопределени свише, а и като създадени от обстоятелствата. Възбуден от негодуване, физически болен, злъчен, Паисий издига глас вдъхновено като народен пророк. Не се увлича само от жажда да познае света, а живее и с надежда да го промени. Той е не само просветител, а и организатор на епохата си.

Паисий като апостол на новото говори на ума и на чувствата чрез извлечената от реалността на миналото обща историческа истина. Емоциите му, изострени и възбудени, го тласкат към публицистика. Проявява се като личност, силна в пророческите възгласи. Той разсича тъмата с блясъка на словото си и като просвещава, ни въвежда в света на околната действителност. В едно време, когато другите народи, не само сърби и гърци, но и европейските народи, вече са се самоосъзнали, Паисий излиза на друма на съревнованието, като сочи величието на народа си, вещае неговата бъднина. И още: Паисий е личност, която изтъква значението тъкмо на историята, сочи необходимодтта от просвета, от историческо мислене, онова тъкмо историческо мислене, което заляга по-късно в основата на новобългарската литература и става нейна основна мелодия и в следващото столетие.

Страстният, откритият, безкомпромистният, ярко подчертаният патриотичен тон на “История славянобългарска” определя личността на първия български възрожденец като ярко патриотична. Също се представя и като личност, която има за задача да разкрие българското минало в най-хубавите му прояви, за да събуди и закрепи националното съзнание на своите сънародници. Разкрива се като личност, която притежава голяма смелост и забележителна гражданска диблест. Обръща се с призив на горещ патриот, който издига високо идеята за национална независимодт и културна самостоятелност.

Според “История славянобългарска” първият български възрожденец се проявява и като демократична личност. Характерна черта на демократизма на Паисий е обстоятелството, че той има активно отношение към враговете на народа и това именно дава възможност по-нататък, през 19 век, неговият демократизъм да се превърне в революционен демократизъм на освободителното движение. В този смисъл авторът на “История славянобългарска” показва изключителна прозорливост.

Първият български възрожденец се проявява като личност, за която народност и език са неразривно, органически свързани. Обръщайки се към своите съвременници с пламенен патриотичен призив, посочвайки им необходимостта да проучат своето историческо минало, той заявява: “За вас е потребно и полезно са знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи за своя род и език…”