Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ СПОРЕД „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ”

ЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ СПОРЕД „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ”
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

С Паисй Хилендарски започва онзи романтичен повей, който ще се усеща през цялото ни Възраждане. Паисий е първият силен и ясен тон, възвестил духа на новото. Със своята “История славянобългарска” посочи “закономерността” на логиката на Възраждането, изтъкна примера на миналото.

Паисий посочи началото.За нас като личност той е и историк, и философ, и публицист, но най-важното—трезв реалист и романтик—борец за бъдещето на народа. Той написа историята си, з ада извика на живот едно духовно движение, за да отвори очите на хората около себе си, на българите.

Паисий тръгна като пръв апостол да търси слушатели—не хора, които да разберат една школска азбука, а хора, които ще се развълнуват от страданието си и ще проумеят величието на миналото. Според „История славянобългарская” първият български възрожденец се представя като личност, която е изцяло в съвременността си. Паисий още не е скъсал напълно със Средновековието: говори за бога, но вижда човешките дела не само като предопределени свише, а и като създадени от обстоятелствата. Възбуден от негодуване, физически болен, злъчен, Паисий издига глас вдъхновено като народен пророк. Не се увлича само от жажда да познае света, а живее и с надежда да го промени. Той е не само просветител, а и организатор на епохата си.

Чрез своята „История славянобългарская” Паисий създаде литературния стил на новобългарското слово. Осъзна и досъздаде емоционалната сила на езика, публицистичната му призивност.

Паисий като апостол на новото говори на ума и на чувствата чрез извлечената от реалността на миналото обща историческа истина. Емоциите му, изострени и възбудени, го тласкат към публицистика. Проявява се като личност, силна в пророческите възгласи: „Опознай се , българино!”. Той разсича тъмата с блясъка на словото си и като просвещава, ни въвежда в света на околната действителност. Паисий нарича „Историята” „историцу краткую” не само от скромност, а защото е осъзнал вероятно, че може още и още да се каже. Но ето: По малко снедаше защо не имеят история заедно и жалост по рода своего болгарского, защо не имеят история заедно съвокуплена за преславная деяния испервая времена рода нашего и светих и царя. Така и укараху нас многажди нас сербие и греци, защо не имеем своя история.” В тази кратка фраза е заложено много от личността на първия български възрожденец . В едно време, когато другите народи, не само сърби и гърци, но и европейските народи, вече са се самоосъзнали, Паисий излиза на друма на съревнованието, като сочи величието на народа си, вещае неговата бъднина. И още: Паисий е личност, която изтъква значението тъкмо на историята, сочи необходимостта от просвета, от историческо мислене, онова тъкмо историческо мислене, което заляга по-късно в основата на новобългарската литература и става нейна основна мелодия и в следващото столетие.

Нов елемент в българската литература представя страстният, открит, безкомпромисният, ярко подчертаният патриотичен тон на “История славянобългарска”. Това определя личността на първия български възрожденец като ярко патриотична. Още в първите , с които се обръща към своите читатели, Паисий дава израз на своята гореща любов към родината и народа: „Внимавайте вие, читатели и слушатели, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество…”. Паисий отправя думите си към най-съзнателната част от своите съвременници, към ония, които обичат народа си, които не са се отказали от езика си. Но той знае, че има и други, които „не обичат да знаят за своя български род, но се обръщат към чужди обичаи и чужди език…”. Паисий ги нарича „неразумни”, „юроди”, „глупци”, говори с дълбоко възмущение за тяхното поведение, разобличава с обилни аргументи техните твърдения за мнимото превъзходство на гръцкия народ и гръцката култура.

В „История славянобългарская” първият български възрожденец се представя като личност, която има за задача да разкрие българското минало в най-хубавите му прояви, за да събуди и закрепи националното съзнание на своите сънародници. Разкрива се като личност, която притежава голяма смелост и забележителна гражданска доблест. Паисиевата история ни въвежда в атмосферата на тежките изпитания на нашия народ през епохата на турското робство. Но Паисий не се задоволява само с това, а търси пътища за изход. Разкривайки величието на миналото и националните добродетели на българския народ, той се обръща към най-будните среди на тогавашната българска общественост, призовава тяхното патриотично съзнание, вдъхва им вяра в бъдещето и в силите на народа. Това е призив на горещ патриот, който издига високо идеята за национална независимост и културна самостоятелност и заявява смело: „Българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на свой език!”.

Според “История славянобългарска” първият български възрожденец се проявява и като демократична личност. Характерна черта на демократизма на Паисий е обстоятелството, че той има активно отношение към враговете на народа и това именно дава възможност по-нататък, през 19 век, неговият демократизъм да се превърне в революционен демократизъм на освободителното движение. Няма никакво съмнение, че демократичните начала, които залягат в идеологията на нашето национално освободително движение и в цялото ни национално възраждане се крият още в начертаната от Паисий програма. В тоя случай смисъл авторът на “История славянобългарска” показва изключителна прозорливост.

Първият български възрожденец се проявява като личност, за която народност и език са неразривно, органически свързани. Обръщайки се към своите съвременници с пламенен патриотичен призив, посочвайки им необходимостта да проучат своето историческо минало, той заявява: “За вас е потребно и полезно са знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи за своя род и език…” Ясно е, че още в най-ранния етап на нашето национално възраждане Паисий поставя въпроси за езика в цялата му широта, в неговата важност, със забележителна яснота, категоричност и настойчивост. Това е много важен момент в неговата идеология.

Трябва да се посочи и новото в Паисиевата творба като литературен жанр, което определя първия български възрожденец като основател на новата българска публицистика.

Като писател Паисий изразява най-точно възрожденските идеали. Начертава ясна програма за националноосвободителната борба – да се възстанови независимата българска държава и да се създадат условия за цветуща национална култура. Има какво да се научи от пламенното родолюбие, страстната проповед и благородния гняв на патриота-монах Паисий Хилендарски, бележитият автор на „История славянобългарская”.