Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Мотивът за лудостта в „Дон Кихот”

Мотивът за лудостта в „Дон Кихот”
Оценка: / 20
СлабОтличен 
Автор Мариана Велкова Мичкюрова   

Рицарските романи са най-разпространените и предпочитани четива през Средновековието.Четат се с в дворците, от дамите, от благородниците... Разказват за смели и красиви рицари, тръгнали на походи и вършещи велики подвизи в чест на своята любима, за огнедишащи дракпни и коварни магьосници... Всичко винаги завършва с, окичено с неминуем успех, а героите придобиват вечна слава! Застаряващият Алонсо Кехана също е запленен от многословната патетика на бляскавата рицарска литература, но той не е обикновен читател. Посвещавайки десетки часове в четене „със страст и наслада”, обеднелият идалго се привръща в ревностен последовател на рицарския идеализъм. Маниакалността му стига дотам, че продава гиляма част от имуществити си, за да се сдобие с обичаните до лудост четива.Изоставя дома си и, облечен в своите „мухлясали и ръждясали” доспехи, тръгва по света „да изкоренява неправди, да търси приключения, да се излага на рискове и опасности”, да защитава честта на любимата си Дулсинея... Всеки, който прочете за безбройните ”подвизи” на Дон Кихот и оръженосеца му Санчо Панса, би окачествил гордия рицар като безрасъден и луд! Лудост! Дали Алонсо Кехана дежствително е полудял или просто неговото желание за справедливост и правосъдие го е довело до състояние на непрекъснати халюцинации и комични приключения?

На пръв поглед той прилича на човек, загубил разсъдъка си и умишлено става повод за присмех на околните, но всъщност се бори за своите възвишени човешки цели. Макар й късно, приятелят на Дон Кехана, Санчо, единствен реазбира мотивите на господаря си и започва са му вярва.Вярва не във „великаните-мелници” не в „отвлечената Богородица”, нито в прекрасната Дулсинея, а в благородните му стремежи. Нима наричате „луд”, онзи, който желае истинско правосъдие, бори се за човешките права и свободи, и твъди, че жената е деликатно създание, чиято невинност трябва да се пази от омъсяване? За съжаление героично-саможертвената поривност на Дон Кихот не успява да постигне върховете си, но може би, ако нашият герой не беше изгубил ентусиазма си, би могъл да промени нещо в така омразния за него обществен ред! Като че ли човечеството може да бъде бранено от собствената си бездушевност и коварство само от един луд! Луд, който осъзнава, че всичко срещу което се е борил е безсмислена илюзия, но е толкова отчаян от провалите си, че предпочита да се завърне у дома си. И все пак Алонсо Кехана не е полудял нито безрасъден – той е просто човек, повярвал в перфекционизма на рицарските истории.Ала те са само празно изобилие от думи, чиято цел не става ясна, важна е само външната им красота, доката Дон Кехана е рицар не само по доспехи, но и по идеали, били и те неосъществени!