Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Диалогът Гергана - везирът - сбръсък на ценности

Диалогът Гергана - везирът - сбръсък на ценности
Оценка: / 23
СлабОтличен 
Автор Димитринка Величкова Димова   

 "Изворът на Белоногата" е една от най-хубавите поеми, написани от Петко Рачов Славейков. Тя е вечна за българския народ, защото в нея са представени всички качества, които той цени и обича.

В поемата се противопоставят два различни свята - на Гергана и на везира. Сблъсъкът на ценности е неизбежен. Гергана принадлежи към българското. Тя е девойка от село, която е красива не само физически, но и духовно. Това момиче е събирателен образ на всички добродетели и качества, които българският народ обича. Нейната любов към родината и предаността и към първото и либе я издигат дори в очите на везира. За разлика от нея, той не познава подобни ценности. Неговият свят е свързан с лукса и богатствата. Той не разбира отказа на Гергана да тръгне с него. Думите и ме звучат чуждо и непонятно. Конфликтът между Гергана и везира е неизбежен, защото се сблъскват две съвсем различни представи за живота.

Светът на Гергана сякаш се простира в нейното малко селце. "Кат бисер между мъниста" е Гергана сред останалите девойки. Тя е първа сред момите, а либето и Никола - най-личният ерген сред момците. Любовта на младите е красива и предначертана от съдбата:

 

Гергана, още Никола,

двамата лика-прилика

като два стръка иглика,

двамата млади-зелени-

един за други родени.


Образът на Гергана се изгражда, като постепенно се разкриват нейните качества. Тя е българка, която държи на традициите и пазнава добре поверията. Знае, че нощта е време на злите сили и затова казва на Никола:


Китка се дава за обич,

кога се зора зазори,

в зори е китка кръвена-

утре ти китка готова.


Но не знаят младите, че "черна ги веда подслуша" и предстои да се случи нещо лошо. На другия ден, когато Гергана отива на извора за вода, намира там " бели чадъри". Злото вече се е случило. "Ноще е везир пристигнал" и щом вижда Гергана, се смайва от нейната хубост. На българката се пада трудната задача да защити своите ценности. Диалогът, който водят с везира, е изпитание на качествата. Като изкусител, турчинът предлага едно по едно своите изкушения. Везирът се отнася с момичето любезно и в началото на разговора я нарича " млада девойко", "бяла българко". За него работата и трудът са неща унизителни за красива девойка като Гергана. Понеже мисли, че лесно би могъл да я примами, той и казва:


- Ходиш ли, млада девойко,

ходиш ли и ти на нива,

да гориш лице снежано,

да косиш ръце нежани?


Гергана отговаря на везира с първия, важен за нея аргумент. Като истинска християнка и добра дъщеря, Гергана не може да остави "старий баща и майка".Тя е свикнала да се труди и работата не е тежест за нея. Но везинът вече е решен, че Гергана трябва да тръгне с него и "друго не бива". Той предлага на Гергана да вземат майка и и баща и заедно с ная в Стамбул, но тя не се съглася, а му казва:


- Мили ми, аго, ливади,

свидна ми мала градинка!


За везина това е най-лесната пречка. Той предлага на девойката градини и ливади, каквито поиска. Гергана изрежда всички цветя, които се срещат по българските земи. Градинката е олицитворение на българското, на родната земя. Въпреки, че е под робство, момичето се чувства свободно в своето родно село. За Гергана всичко, което е при родния и дом, е живо и красиво. Дори везирът да направи градини, много по-големи и по-красиви, те няма да са като Герганината:


Там всичко расте насила

и дето расте, там вехне.

Хубаво всичко на село,

охолно, аго , на воля


Везирът се ядосва, че девойката е "толкоз глупава". Той не разбира нейните доводи, нито чувствата, които изпитва. За него любовта е нищо пред властта и парите:


Та що е твоят любовник

пред мене и пред властта ми?


Гергана не се предава и до край на разговора с везира, тя отстоява на своите идеали. Не се страхува, че говори с човек, който и е господар. Тя казва много искрени и силни думи, които го трогват:


-На живот ми си господар,

но на волята не ми си!

Без воля стопан ставаш ти

на мъртво сърце студено.


Везирът се прекланя пред смелостта на момичето, макар да не успява да вникне в думите и.

Диалогът между Гергана и везира представлява сблъсък на ценности, на религии и разбирания. Българската девойка не изменя на своята родина, но това се явява цената на живота и. Когато вграждат сянката на Гергана в чешмата, тя залинява и след месец умира. Но споменът за нея остава жив. Качествата, които притежава тази българка са достойни за почит, предизвикана даже у везира. Сблъсъкът на ценности показва кое е значимо за народа ни и за какво си заслужава всеки българин да се бори.