Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow “АЗБУЧНА МОЛИТВА” – УТВЪРЖДАВАНЕ НА БОГОВДЪХНОВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕННОСТ

“АЗБУЧНА МОЛИТВА” – УТВЪРЖДАВАНЕ НА БОГОВДЪХНОВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕННОСТ
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Старобългарската поезия е част от официалната българска литература. Образец на декламационната поезия е “Азбучна молитнва”, която представлява встъпление към “Учително евангелие” на Константин Преславски.

Написана под формата на молитвено обръщение към Бог, творбата утвърждава сакралността на писменото слово, чрез което славяните ще познаят бога. Посланието на текста е изразено на три нива, символизиращи Светата Троица: чрез жанровата форма на текста – молитва; чрез акростиха – удвояващ посланието за свещеност на буквите; чрез множеството символи, изведени на всички равнища на текста.

В молитвата се открояват четири основни части – обръщение и начална възхвала на Бог; молба за закрила на новопокръстения славянски народ; лична молба на поета да му бъде вдъхната “херувимска мисъл и ум”, “сила и мъдрост”, за да разпространява сред българите свещеното слово; последвалата в края възхвала на Бог, която преминава в задължителната формула на молитвата, завършваща с “Амин”. Разделението на текста символично отразява четирите страни на кръста, на който Исус Христос е бил разпънат, за да изкупи човешките грехове.

Божието слово е “истински светилник на живота”, а славянската писменост е пътят, който Създателят открива на народа, за да достигне до мъдростта и нетленното в живота. Опозицията светлина-мрак, чрез която се утвърждава сакралността на славянската писменост, е и начин да се покаже, че именно словото е дарено от господ. Затова и молбата е отправена към твореца, а писмото става израз на индивидуалното докосване до Него. Молбата е начин за утвърждаване на свещеността на славянските букви, защото е пряко обръщение към техния вдъхновител – Бог.

Боговдъхновеният характер на писмеността допълнително се преутвърждава чрез изграждането на “Азбучна молитва” под формата на акростих. Всеки стих от произведението започва със съответната буква от азбуката. Така се показва нейната сакралност. Последните четири стиха са финалната възхвала на Троицата. Така стиховете, от които е изградена творбата, стават общо четиридесет. Символното значение на това число е преминаване от едно състояние в друго. В този смисал поетът е възпял преминаването на славянското племе от състоянието на духовен мрак към просветлението чрез символичният акт на кръщението.

Покръстването на българите е дело, което осъществява връзката между историческата съдба на един народ и Библията. След покръстването на българите Божията благословия е над тях чрез силата на славянското слово.

“Азбучна молитва” е произведение, тясно обвързано с християнската религия и с начина, по който тя достига до българския народ. Чрез приемането на християнството българите се освобождават от мрака и безпросветността на езичеството, за да прогледнат и видят светлината на писменото слово, чрез което Бог достига до тях и ги закриля.