Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow “ За буквите”-пламенна защита и възторжена възхвала на славянската писменост

“ За буквите”-пламенна защита и възторжена възхвала на славянската писменост
Оценка: / 46
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Черноризец Храбър е старобългарски книжовник от края на 9 и началото на 10 век. Сведения за него черпим единствено то съчинението му “За буквите”. Апологията е плод , от една страна, на активната обществено-политическа мисъл у нас през съответното време и на нарасналия стремеж да се развива народностното съзнание, а от друга страна—на светогледа на автора и неговата полемична позиция. Без ясното и определено съзнание, че въпросът за книжнина и култура на роден език е въпрос от обществено и политическо значение, Храбровото произведение не би било това, което е сега; то дори не би се появило.

Определяме “За буквите” като пламенна защита и възторжена възхвала на славянската писменост. Храбър поставя въпроса за славянското писмо на публично обсъждане. Основното тук е не догмата, а обществено-политическата тенденция. Цялото произведение е резултат именно на общественото съзнание за законността и светостта на славянскотот писмо. В пламенната защита и възторжената възхвала на славянската писменост се оглежда стремежът на българската власт за самостоятелна култура, за обособяване на нашата народност в самостоятелна единица.

В своето произведение Черноризец Храбър си поставя задачата да съкруши врага и да убеди слушателите в правотата на защитаваната от него теза. Съдържанието на “За буквите” е в тясна зависимост от нападките на византийската патриапхия срещу славянското писмо. Затова Храбър е принуден да се движи в случая по линията на поставените от триезичниците въпроси, обвинения, аргументи. Затова произведението е отговор на отрицателите на славянското писмо, продиктуван от необходимостта да се защити една млада книжинина, а не системно и подробно изложение по въпроса за произхода и историята на славянскатат писменост. Черноризец Храбър пламенно защитава славянското писмо. Преди всичко авторът чувства необходимостта да очертае етапите в развитието на писмото у славяните, за да ги съпостави с гръцката писменост. Още от самото начало той насочва вниманието си към историческото развитие и по този начин внушава н ачитателя мисълта за силата на историческите доказателства. Макар и малко по обем, Храбровото сказание “За буквите” е васитено с факти за началната история на гръцката и славянската писменост. В историята на славянското писмо авторът отбелязва три периода. Първият период обхваща времето, когато славяните са били езичници /”бидейки езичници”/ и са си служили с “черти и резки”. Вторият етап обхваща времето на покръстването. Чрез този акт славянството има вече възможността да се приобщи към една по-висока култура, каквато е културата на гръко-римския свят. Затова те изоставят своите “черти и резки” и използват гръцката и латинската азбука за фиксиране на своята реч. Макар този етап да е по-висша степен, все пак развитието не спира тук. Третият етап вече започва от моменнта, когато двамата братя Кирил и Методий съставят славянската азбука и превеждат за пръв път книгите от гръцки на старобългарски. Този акт е от извънредно важно значение, тъйкато той е съобразен, от една страна, с особеностите на славянската фонетична система, а от друга—дава възможност на славяните да разгърнат своите духовни сили и да ги изявят чрез писмеността. Всичко това ни дава основание да определяме “За буквите” като пламенна защита на славянската писменост.