Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow КЛИМЕНТ – АВТОР НА ПОУЧИТЕЛНИ И ПОХВАЛНИ СЛОВА

КЛИМЕНТ – АВТОР НА ПОУЧИТЕЛНИ И ПОХВАЛНИ СЛОВА
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Най-виден книжовник, излязъл от Кирило-Методиевата школа, е Климент Охридски, пръв помощник на великите славянски просветители Кирил и Методий; създател на Охридската книжовна школа. Неговата дейност представя борба за славянска черква, славянско училище и славянска книга. Той е извънредно плодовит писател, чието книжовно дело ляга в основата на традициите на старата българска литература и близките старославянски литератури.

Когато говорим за Климент Охридски, в нашето съзнание той изпъква не само като велик славянски учител и просветител, но и като изключително даровит забележителен автор на поучителни и похвални слова. Всъщност мъчно е да се отдели едното от другото. В една епоха, когато се поставя началото на нова славянска култура, обществената просветната дейност е неразривно свързана с книжовната. Литературата изпълнява преки обществени задачи, книжнината се превръща в мощен лост на обществения напредък. Първите славянски и български просветители и писатели. Между тях Климент Охридски като автор на поучителни и похвални слова заема едно от най-видните места.

Неговата дейност се развива върху широко географско и народностно поле и в много отношения има общославянски характер. Трудът му е благороден, защото дава трайни резултати, намира всеобщо признание, спечелва любовта народа, който създава легенди за Климент и запазва в паметта си неговия образ като най-високото достояние.

Прекарал още младите си години при Методий и свързал се завинаги със солунските братя, Климент е получил образованието си като техен ученик. От Кирил и Методий то може да усвоява гръцкия език и образованост, но като славянин усвоява един от първите, славянското писмо и книга и остава техен въодушевен защитник и разпространител. Това той доказва като автор на поучителни и похвални слова.

Книжовните трудове на Климент са важна страна на неговата дейност като борец и строител на славянската и българската черква, просвета и култура, литература. Климент участва още в създаването на славянската и българска литература от първите `и творци, а в България разширява нейния наистина „златен” фонд. Със своите поучителни и похвални слова Климент спомага младата славянска и българска черква да се издигне по богатство на религиозния и изобщо на духовния си живот до византийската и римската. В пространното Климентово житие, в пасажа, който се отнася за книжовната дейност на Климент ,четем: „Климент предаде на нас българите всичко, което се отнася до черквата и с което се трогват душите.”

Климент снабдява българската черква преди всичко със значителен брой поучителни и похвални слова, които съставят голям дял от оригиналната му книжовна дейност. Несъмнено, както личи от вложения в тях патос и ораторските похвати, с които те са изградени, той най-напред ги е произнасял сам пред паството си при съответни случаи, а след това е предоставил техния текст на не особено подготвените още свещеници на младата славянска черква като образци или дори като готови за произнасяне поучения, похвали на светците и черковни речи. За тая дейност на Климент житиеписецът му разказва: „Като знаеше грубостта на народа и неговата пълна тъпота, поради която той не разбираше евангелските писания, и като виждаше, че мнозина български свещеници мъчно разбират написаното по гръцки, защото бяха научили само да четат гръцките букви и бяха прости като добитък, понеже на български имаше дори слова за празниците, той изнамери средство и против това и със своето дело събори стената на невежеството. Той състави за всички празници слова”.

Житиеписецът дава по-нататък сведения какви слова е написал Климент. Това са 1)поучения за черковни празници; слова за тайнствата, които се извършват в празник; 2)”похвали” /похвални слова/ и „разкази” за „светителите” на християнската религия. Не може да смятаме, че са излезли изпод неговото перо всички онези слова, които имат допирни точки с неговите „поучения” и „похвали”. Трябва да се има предвид, че Климент създава образци, които са намерили много подражатели, и че създава и литературна школа. По образеца на Климентовите поучения и похвали са били написани многобройни поучения и похвали от други книжовници – и тъкмо това е целял Климент: да въоръжи младите славянски проповедници, да ги накара да съставят и произнасят проповеди, да им каже какво трябва да съдържа една проповед.

Многобройните поучителни и похвални слова на Климент трябва да бъдат причислени към онзи книжовен вид, който представя следващата след превода на богослужебните книги стъпка в развитието на българската и славянската литература. Тези слова са такова богатство, което окончателно утвърждава българската и славянската литература. Те допринасят и за създаването на действително българска и славянска черква. Страбългарската, староруската и старосръбската проповедническа литература, които представят грамаден дял от средновековната литература изобщо, изхождат в голяма степен от Климентовите поучения и прослави.

Темите на Климентовите поучения и похвали са подбрани с оглед на главната задача на техния автор: изграждането на християнската църква. Големи и малки празници, дни на евангелски събития и светии събират хората и свещенослужителят и ма възможност не само да извършва службата, която се полага, но и да произнесе проповед – поучение и похвала.

Отговарящи на една нужда от живота, Климентовите поучителни и похвални слова са ясни, леко разбираеми, с реалистични отсенки. Гради се нов живот и ново общество и Климент се стреми да създаде неговия морал в широкия смисъл на думата. Като деец и писател със средновековен мироглед той отправя погледа си към небесното – божественото. Но последното изисква да се уреди и земният живот на човека, да се разкрият неговите задължения, да се въведе той в духовния живот, което ще рече в културния живот на епохата. В това отношение Климент проявява чувство за действителността, той не скъсва с нея, за да се отдаде на съзерцаване на божественото. И когато го прославя, той има пред себе си човека, когото иска да изгражда, разбира се, по средновековните схващания, по негов образ и подобие, да възвиси с духовен живот и да „спаси”.

Участието на Климент като автор на поучителни и похвални слова в изграждането на новото християнско общество е богато със смисъл и значение, окрилено е от вяра и вдъхновение. Неговите поучителни и похвални слова намират отзвук в умове и сърца, поучават и възпитават, въздействат и ръководят, придвижват човека по пътя на развитието.

Разделяйки словата на Климент на поучителни и похвални, трябва да отбележим, че те са доста разнородни. Докато едни са повече еднотонни, отличават се с елементарност, искреност, простота, други – с умерена риторичност, трети прозвучават като химни. Елементарността на едните се редува с картинността на другите, простото обяснение сменя образността на екстатичното състояние.

Началната фаза на християнския живот налага на Климент да създаде поучения с елементарно съдържание. Характеризирайки Климентовите поучения, житиеписецът ги определя като „прости” и „ясни”.

Климент създава особен вид поучения – поучения-образец. Такива са неговите слова. Заповядания за празници или поучения в памет на апостол или мъченик. Имайки предвид новия славянски свещеник, който не е в състояние да съчини сам проповеди за празниците, Климент му предоставя такава проповед, която той може да употреби при всички празници на светия, апостол или мъченик.

Проповедникът разяснява и разкрива основните черти на добрия християнин, за да създаде християнска нравственост у слушателите си, за да просвети умовете и сърцата им със смисъла на молитвата и идеята на празника, за да отвори души за „правата вяра”. Поучението внушава подходящо за празника преживяване, създава подходящо настроение. Проповедникът има предвид на кого говори и чужд на всякакво витийство, винаги и съвсем понятен.

Поученията за отделни черковни празници „Слово на Великден”и „Слово на Преображение Господне” малко се отличават от общите поучения. Там са поставени същите задачи, като е избягнат шаблонът.

Похвалните слова на Климент са черковни проповеди, написани и произнесени с религиозно въодушевление. Подбрани за моменти от живота и дейността на светителя, които да го възвеличат като божи избраник, като носител на най-светла добродетел, като герой на християнската черква. От една страна се утвърждават представите, които съставян „божествения” мир на религията и нормите, които религията налага. От друга страна новият християнин чрез „богопознанието” и преклонението пред божественото величие се включва в християнския мир. От трета страна възсъздадените образи на мъченици и светци трябва да стана образци за следване.

Така „Похвалата на Лазар” утвърждава божествеността на Христа.

Популярното „Похвално слово за архистратезите Михаил и Гаврил” прославя силата и съвършенството на образите на християнската религия, за да извика преклонението на слушателя и читателя, да се подчини и се превърне в слушател на божественото в крепител на установения от него ред.

Похвалата на Кирил Философ утвърждава славянската черква, писменост и култура.

Своите поучителни и похвални слова Климент изгражда твърде вещо, с познание на материала, който използва с усет за стройна композиция. Докато в поученията преобладават изложението на християнските задължения и напътствия, в похвалите преобладават емоционалните образи. Характерна черта на похвалите са ораторската реч и лиризмът. Климент въвежда метафори и сравнения, употребява риторични повторения, задава въпроси, подкрепя мислите си с цитати от основните християнски книги. Обича да сравнява най-вече със светлината, зарята, слънцето: „Ето възсия за нас, христолюбци, светлозарната памет на блажения наш отец Кирил –говори той в Похвалата на Кирил Философ. – Възсия като слънце, прогонвайки бесовската болест и поганския мрак”.

Възхвалявайки, Климент повишава патоса на речта си с ритмични повторения, така че тя зазвучава като стихотворна реч. Някъде Климент проявява склонност към шаблонни изрази и мисли. Но нему се струва нужно да повтаря, за да се запомни християнското поучение или дивният образ на християнската святост.

В своите поучителни и похвални слова Климент си служи често с цитат от библейските книги. Той не цитира пряко, но често очертава образите и картините си с извлечения от тях.

Разбира се, българският автор на поучителни и похвални слова има своите образци във византийската литература. Но той знае, че има пред себе си свои слушатели славяни, които отскоро слушат на свой език богослужения и проповеди, и създава поучителните и похвалните си слова с оглед на нашите условия, на нашия исторически момент, на нашето книжовно развитие.

С поучителните си слова Климент дава израз на своя стремеж за създаване на достъпна, народна, демократична книжнина. Макар прости по композиция, свързани с практически, делови нужди, те са изпълнявали и известна художествена функция. В много по-висока степен обаче тази функция изпъква в похвалните слова. По-сложните задачи, които авторът си поставя при очертаването на образите, по-отвлеченият характер на идеите, по-сложната композиция – всичко това говори, че похвалните слова са били предназначени за по-издигнати, по-образовани слушатели.

Похвалното слово на Кирил е действително един извънредно оригинален труд.

Като автор на поучителни и похвални слова Климент блестящо изпълня своята задача на основоположник: използвайки литературното наследство на тогавашното културно човечество, той обогатява нашата литература с нови жанрове и истински творчески постижения.

Климентовите поучителни и похвални слова представляват част от ония творби на старобългарската литература, които преминават в близки и далечни славянски страни, оплодяват другите славянски литератури и създават славата на нашата литература в средновековието. По този начин ролята на Климент Охридски като автор на поучителни и похвални слова още повече придобива широко общославянско значение.