Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ОБРАЗЪТ НА СВЕТЕЦА В „ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ”

ОБРАЗЪТ НА СВЕТЕЦА В „ПРОСТРАННОТО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ”
Оценка: / 99
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Един от най-обаятелните образи на християнските светци в старобългарската литература е този на Константин-Кирил Философ. Създател на славянската писменост и неин ревностен защитник, основоположник на нова литература , той съвместява всичко онова, което дава сили и увереност, че поетият път към духовно усъвършенстване на славянското племе е верен. Затова едно от първите оригинални произведения на славянски език е житието на Кирил Философ. Използвайки за пример най-добрите византийски образци на житийния жанр, текстът представя подробен разказ за живота и делата на светеца. Героят е представен в неговия стремеж към съвършенство и приближаване до Бога.

Пространното житие на Кирил е първият художествен източник, от който съвременният читател черпи данни за живота на реална историческа личност, сложила началото на свято дело – създаването на славянската писменост. Житието на Кирил възниква скоро след смъртта му поради необходимостта да се уреди църковен празник в негова памет и чрез култа към създателя на славянската писмена да се зъщити творението му. Константин-Кирил е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е акт на боговдъхновение.

Сам Константин-Кирил е носел в личността си и поведението си чертите на идеалния тип на своята епоха – възпитавал ги у себе си с желязна воля и неотстъпен характер. А готовността си да се раздава и жертва за духовното развитие на племена и народи той доказва в славянската мисия с ранната си смърт. Константин Философ приема да тръгне за Великоморавия, въпреки че е уморен и болен. Благочестието е красяло и духовника в еднаква степен с високото му образование, с титлата Философ и с гражданската му тревога за човечеството. Така „Пространното житие” опазва образа на Константин Философ жив и исторически досоверен.

Полемичният дар на Константин Философ е показан в житието в пълен блясък. Пренията са му възлагани от най-високите византийски инстанции: патриархът го изпраща да изобличи непризнаващите икони; императорът му поверява отговорни прения в чужди страни – при сарацините далеч на юг и при хазарите далеч на изток. Само славянското дело е по негов избор, но и тази мисия е покровителствана от императора и патриарха. Тя е откроена като смисъл на живота му, като същност на историческото му предназначение, като най-високо призвание.

Житието съобщава, че Константин Философ учителства, извършва богослужения, ръководи цялата мисия повече от три години във Великоморавия и месеци наред в Панония. Навярно това време е било изпълнено с дела и случки, не по-малко живописни и занимателни от пътуването му в Херсонската пустиня. Но ние не научаваме от Пространното житие за тях. Защото житието иска да отбележи славянската мисия на Константин Философ само с голямата победа – изобразена в два етапа: полемичното разобличаване на триезичниците във Венеция и последвалото го освещаване на славянските книги в Рим от папата. Така се изгражда образът му на светец.

Главата, която изобразява Кирил като победител над триезичниците на пренията във Венеция, се доближава до богословския трактат. От този текст защитниците на славянството черпят аргументите си през цялото средновековие. Но житиеписецът заостря оценките и с художествени средства. Риторичните въпроси, смело хвърлени от Константин Философ в лицето на опонентите му, безусловно ги заклеймяват като завистливи човекомразци. А когато житиеписецът иска да ни внуши колко висок е полетът в мислите и духа на Константин и колко са користни и кресливи доводите на триезичниците, той откроява образ емблема: “насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци като врани върху сокол и повдигнаха триезичната ерес.”

Според канона в сюжета на житието няма изненади, защото животът на светеца е предопределен. Агиографът не се развива – идеалните черти са му присъщи от детството до смъртта. Така е представен и Кирил – отдаден на мъдростта, победител във всички диспути. Но и тук идеализацията само подчертава истинските достойнства на героя – от млада възраст той осъзнава призванието си и се подготвя за него с монашеска всеотдайност.

Така този първи образец на славянското житие не само разказва за живота на първоапостола и за това, откъде извира неговата духовна сила, но и изпълнява назидателна цел – възвеличавайки делата на “първия наставник на славянския народ”, да предизвика катарзис в душите на хората и да ги накара да му подражават, като отхвърлят тъмнината на бездуховността и приемат в сърцата си любовта към Бога и към словото, с което той ги е благословил.