Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow СИЛАТА НА СЛОВОТО В „ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО”

СИЛАТА НА СЛОВОТО В „ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО”
Оценка: / 44
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

„Проглас към Евангелието” на Константин-Кирил Философ /проблемът с авторството на творбата е спорен вече векове наред/ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултува официална поезия, възникнало в началото на |X век. Във времето на утвърздаване на славянското писмено слово, когато на всички народи трябва да се докаже, че славяните вече имат свой език и писменост, на които могат да създават поетически текстове, тази творба има решаващата роля на основоположник на една традиция.

„Проглас към Евангелието” е прибавено като стихотворен предговор към направения превод на евангелски текст. Наименованието означава възвестяване на духовните ценности, които е притежавало евангелското писмено слово, неизвестно дотогава на езичниците славяни.

„Проглас към Евангелието” е възторжена прослава на писмеността и книжното знание, осъществена чрез високо художествен език. В началото на стихотворението поетът изтъква предимството на Христовото учение. То не се явява случайно, а е предречено от пророците и става достояние на хората по волята на Провидението. Христос разпръсква мрака на хаоса, а неговите думи са „светлина” за душите. Тази метафора е много характерна за сатробългарската литература. С нея се означава Божието слово, т.е. най-възвишеното и святото в човешкия живот. Чувствата в творбата са изразени изцяло в духа на религиозното светоусещане. Чрез Христовите думи просветеният човек ще се доближи до Бога, ще се освободи от греховете си и ще избяга от пламтящия огън на ада. А това ще стане чрез чудото на буквите, чрез писменото слово. Това е силата на словото.

Религиозното настроение в стихотворението е подчинено на силен просветителски патос. Авторът се обръща към славянския род, който е бил до този момент безкнижен и безпросветен. С анафорично повторение на повелителната форма на глагола „слушайте” той приканва всички славянски народи да възприемат вероучителното слово, тъй като то е дар Божи за душите. Както повелителната форма „Слушайте”, така и думата „слово”, са ключови в творбата, защото носят важен идейно-емоционален смисъл. Словото е дар на Божията премъдрост, която с красота и разумност е устроила света. Словото се дарява на славяните и те трябва да го приемат с благоговение, за да видят своето място сред семейството на народите по земята. Животът без него е живот в тъмнина – не само защото славяните са били езичници, а и защото са били без писменост и без книги на своя език.

Авторът разкрива силата на буквеното слово чрез многобройни доказателства и доводи, като използва образни разгърнати сравнения: за светлината и окото, за слуха и тътена на гръмотевицата, за ноздрите и мириса на цветята. Буквите са тъждествени на светлината, без която не може да се види красотата на света. Поетът си служи не само с образни сравнения, но и с поговорки и афоризми, за да покаже още по-въздействащо какво представлява неграмотният човек:

А устата, която не чувства сладкото,

Прави човека като камък.

А повече от това безкнижната душа

Мъртва се явява у хората.

Силата на словото авторът подчертава и чрез притчи. С риторични въпроси („Кой не ще приложи мъдрата притча…”) и с емоционален тон той разказва притчата за гниенето , което обхваща плътта, оставена без храна, така и човек загнива без Божието слово.

С изключително богатото си поетическо слово и с мъдрите си мисли „Проглас към Евангелието” представлява възторжен химн на писмеността и на буквеното слово. Със своя хуманистичен патос и особено с крилатата си фраза: „Голи са без книги всички народи”, произведението е ценно не само за времето, когато славянският род започва нов живот, но и за всички епохи и народи.