Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ТИТАНИЧНИТЕ СТРЕМЕЖИ НА ГОРДАТА ЛИЧНОСТ НА ПРOМЕТЕЙ

ТИТАНИЧНИТЕ СТРЕМЕЖИ НА ГОРДАТА ЛИЧНОСТ НА ПРOМЕТЕЙ
Оценка: / 0
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Трагедията „Прикованият Прометей” на древногръцкия драматург Есхил отразява формирането на естетически представи за връзката между човека и неговата съдба. Прикованият Прометей” на Есхил отразява голямата битка между човека и природата, въплътена в митологичния конфликт между титана Прометей и Зевс -- върховния бог на Олимп. Прометеевият образ е първият пример за герой-хуманист в световната литература. Образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората, е разгърнат така, че да бъде признат за пръв и най-велик покровител на хората в литературата.

Прометей е „културен герой”, който се стреми човешкият род да просъществува и да напредва. Героят е вълнуващ пример за това как една отделна личност, надарена с безгранична човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечеството, макар да знае колко много трябва да пожертва в името на този идеал. Есхиловият герой е носител на ново мислене и това е показано чрез титаничните стремежи на гордата личност на Прометей в Есхиловата трагедия „Прикованият Прометей”.

Главният герой Прометей е бог от поколението на титаните. Син е на титана Япет и Океанидата Климена. Според драматургичната версия на Есхил, майката на Прометей е Темида, отъждествявана с Гея – богинята на земята. Името на героя означава „промислител”, „предвиждащ”. Той има божествения дар да прозира в бъдещето с мъдрия поглед на необозримото знание. Неслучайно образът на Прометей е символ на прогреса. Въплъщава идеята за творческото знание, което променя света, създава нов вид човешка цивилизация. В това се изразяват титаничните стремежи на гордата личност на Прометей. Титанът Прометей научава хората да борят със своята безпомощност, дава им огъня и ги освобождава от страха към смъртта. Но целият човешки род не се домогва до дарбата на Прометей да „прорицава”, да предвижда съдбата си. И това не е случайно. Така древногръцкият титан поддържа вътрешния огън в душите на, които са в активно дирене на нови знания за подобряване на човешкия живот. Титаничните стремежи на гордата личност на Прометей го карат да се изправи срещу божествената воля на Зевс, воден от хуманни подбуди. Не унищожаването на хората и създаването на нов, по-добър и съвършен човешки род, както смята Зевс, ще подобри самата същност на човека, а собственото му развитие. То трябва да е плод на вътрешно желание за промяна и откриване на средствата за нейното реализиране. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дарява на хората. Това е началото. Той им е посочил пътя, по който трябва да вървят.

Есхил очертава образа на Прометей в хода на драматургичното действие чрез монолозите на самия герой, диалозите, в които участва, и чрез лирическите партии на Океанидите. Като сценично присъствие Есхиловият герой е лишен от активни физически действия. Той е прикован. Но тази пространствена „пасивност” е компенсирана от вътрешната енергия, изразена в словото на Прометей. Чрез словото му са изразени титаничните стремежи на гордата личност на Прометей.

Със силата на лиричното внушение Есхил разкрива връзката между природни и емоционални стихии. Идентични са световете на човек и природа според древните гърци. Затова и Прометей се обръща към видимата материална същност на своята болка, метафорично изразена в художествените образи на „свещен ефир”, „изворни води”, „усмихнати вълни” и „всевиждащ слънчев кръг”. По този начин той разговаря със себе си, с природното начало, което носи в душата си. Условният диалог между Прометей и природата е художествен израз на естествената, органична връзка между човека и материалната, природната среда на неговия живот. Болката и страданието в него зависят от непосредствения контакт с действителността. Художествената идея за търсене на творческото знание в себе си и в своята болка, както и в заобикалящия те свят, е вече заявена от Есхил при разгръщане емоционалните стихии, бушуващи в обидената и дълбоко унизена душа на Прометей. Страданието на титана е неизмерно. Тази митологична безкрайност на болката подчертава силата на унизената гордост. Прометей понася незаслужено страдание заради хуманно дело. Не променя позицията си, защото вярва в по-доброто бъдеще на човешкия род. Открито признава дръзката си постъпка дръзката си постъпка, с която разгневява Зевс:

Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!

Израз на титаничните стремежи на гордата личност на Прометей са дарените от него блага на разума и посочения път към цивилизацията и прогреса. Образът на титана въплъщава творческото начало и творческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух. Но за да защити съществуването на човечеството и завоеванията му по пътя на прогреса, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малко колебание или съмнение. Твърд и непреклонен, готов е да понесе вечна болка. Така образът на Прометей се превръща в художествен израз на действената активна защита на постигнатото с творческо усилие човешко знание. Това е израз на титаничните му стремежи.

Олицетворил вихъра на природните стихии като силно въздействащ природен разум върху съзнанието на своя божествен герой, Есхил разкрива драмата на търсещия дух на човечеството. Дълбоко драматичен и изпълнен със страдание е пътят към творческото знание, което е бунт на духа. Както Прометей се изправя срещу божествената воля на Зевс, така и човешкият род се изправя срещу ограниченията и ретроградното мислене във всяка епоха и време. Мъдрото прозрение за бъдещето на хуманното творческо начало у човека е заплатено с митологично по сила страдание. Прометей е негов художествен носител и носител на титаничните стремежи на своята горда личност.

Страданието на Прометей е вечно. Творческият прогрес за развитие на човешката цивилизация и култура е безкраен като стихиите , бушуващи в природата и в душата на „промислителя” – Прометей:

Нека цялата шир

Заечи от гърма и от дивия вой

На безумните вихри! И лих ураган

Да разтърси от корен, издъно твърдата!

Прометей е носител на хуманни възгледи и осмисля живота си с една висша цел – да даде познание на хората и да ги направи способни сами да оцеляват и просперират. Със своята духовна сила и свободолюбив дух той е най-запомнящият се в древногръцката литература герой, доказвайки, че човек напредва и тава личност, когато има собствена позиция, за която се бори, независимо от препятствията и неизбежните трудности.