Начало arrow Конкурсни творби arrow ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ – БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО

ОБРАЗЪТ НА ПРОМЕТЕЙ – БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО
Оценка: / 74
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Трагедията „Прикованият Прометей” на древногръцкия драматург Есхил отразява формирането на естетически представи за връзката между човека и неговата съдба. В контекста също ясно са изразени и митологичните вярвания. Митът за Прометей, дал огъня на хората, е тематична основа за разгръщане на конфликт, отразил митологичен сюжет в трагедията на Есхил. Митологична е зависимостта между човека и природата. Животът и съдбата са следствие от начина на взаимодействие между човешки и божествен разум.

Трагедията „Прикованият Прометей” на Есхил е творба, която изразява обществените конфликти на епохата.Идеята за художественото отражение и взаимодействие между света на Олимп и земния свят на хората съществува още в древногръцките митове, но за първи път Есхил поставя проблема не за хармоничното единство, а за противоречието между противоречието между божествено и човешко. Вечно и преходно винаги „спорят”. В основата на техния „диалог” е прадревното човешко желание за цивилизация и прогрес. То е божествено като стихиите в природата, създали и самия човек. А това всъщност е и художествената идея на Есхил в „Прикования Прометей” и изразена чрез образа на Прометей.

Главният герой в трагедията – титанът Прометей – е роден, според древния мит, от божествените сили на природата. Син е на Ураган /бог на Небето/ и на Темида-Гея /богиня на Земята/. Митологичният първообраз на Прометей предпоставя художественото присъствие на земно и небесно, т.е духовно в съзнанието на драматичния герой на Есхил. Прометей въплъщава божествената сила на духовността и земната човешка воля за промяна. Това го прави вътрешно динамичен, неспокоен и винаги търсещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съществуване, модели на света. Прометей е бунтар, символ на битката за прогрес и културно развитие. Неслучайно именно той подарява на човечеството огъня, който е прадревен знак на божественото. Огънят е друг символен образ в трагедията на Есхил. Той изразява божественото в духа на човека. Така се създава идеята за приемственост не само между поколенията, но и във вечните търсения на развиващата се човешка мисъл. В художествен, метафоричен смисъл – божествен е стремежът на хората към цивилизация и прогрес. Но началото в тази „вечност” на усилията и борбата поставя Прометей. Всеки бунт и всяко несъгласие с несправедливо устроения свят има нравствена цена. Пръв я „заплаща” героят на Есхил. Дарява частица от божествения огън на смъртните и приема личното страдание като нравствено изпитание в името на човешкия прогрес:

...открадна...пламъка

всемощен – и го подари на смъртните.

Пред боговете ще плати греха си той,

за да научи как се тачи царска власт

и да забрави любовта към хората.

Поставен е хуманният проблем за „любовта към хората”, тревожещ на Олимп. Един от тях – титанът Прометей – изпитва обич към човешкия род. Разколебан е статутът на божественото. „Любовта към хората” е символ на любовта към прогреса на човешкия род. Огънят – „пламъкът всемощен” – е метафоричната, художествена връзка между двете смислови значения на нравствената категория любов – обич и милост към смъртните, и надежда за цивилизация и прогрес. Знакът на божественото, събран в огненото зарево на „пламъка всемощен”, е вече знак на човешкото духовно търсене. Осветен е пътят на развиващото се човечество от Промислителя. Той вижда бъдещето на човечеството, еднакво по сила и мощ с божествения Олимп.

Любовта към човешкия род се оказва божественото страдание за титана Прометей. Но той го приема, защото е в името на висока хуманна цел – прогресивното развитие на човечеството:

Те бяха със очи, ала не виждаха,

с уши, ала не чуваха. И цял живот,

подобни на видения, прекарваха

в мъгла и мрак...

...за хората измислих най-великата

наука за числата, още буквите –

всепамет и всемайка на изкуствата.

В думите на титана прозира не съжаление, а заслужена гордост от хуманния заряд на делата си.

Еволюират световете на човешко и божествено.променя се начинът на мислене на човека, защото е променено отношението на Промислителя към земния свят на смъртните. Прометей носи мисълта за промяната и развитието в своето божествено съзнание. Това е доказателственият мотив на Есхил, че божествено красива е идеята за създаване на по-справедлив човешки свят, който включва всяко общество и време. Дълбокият философски смисъл на това художествено послание, оставено за човечеството от Есхил, идва от символиката, която носи образът на Прометей. Той е бог. Не познава смъртта. Наказан от Зевс, ще страда вечно, както е вечен и стремежът към прогрес. Прометей е символ на тези вечни търсения, съпътстващи развитието на всяко човешко поколение в безкрайния и никога неизвървян докрай път на цивилизацията. Божественият промисъл за силата на знанието, дадено от Прометей на смъртните чрез „пламъка всемощен”, променя „божествено” съдбата на човечеството. Божествено и човешко докосват световете си. Огънят – символ на боговете, но и реална природна стихия – е връзката между тях. Тя е дело на Прометей.

Така титанът застава между човешкото и божественото. Това е не само предопределената му по рождение съдба , но и художествената цел на драматургичния замисъл при изграждане образа на Промислителя в трагедията „Прикованият Прометей”. Той е въплъщение на идеята за справедливостта. Универсални по значение, драматургичните идеи на Есхил носят вечния стремеж към съвършенство и хармонична връзка между човека и света, а в художествен метафоричен план – между човешко и божествено