Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ТРАГИЧНАТА САМОТНОСТ НА ПОДВИГА В ДРАМАТА „АНТИГОНА”

ТРАГИЧНАТА САМОТНОСТ НА ПОДВИГА В ДРАМАТА „АНТИГОНА”
Оценка: / 26
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като майстор на характери. В строгото единство на действието на неговите трагедии център става непреклонната личност, която с постъпките си се опитва да направлява своя живот. Така голяма тема на творчеството на Софокъл става изменчивостта и непостоянството на човешката съдба. Също така и трагедията на героя, когато достига до знанието за тази сила, която е по-силна от човека.

Софокъл не представя нещастието само като игра на боговете и на случая. То е тясно обвързано с човешката природа. Човекът е надменен, пренебрегва божествените сили и държавните закони. Всичко това поражда трагизма на героите в драмата „Антигона”. Носители на силни характери, защитници на противоположни идеали, Антигона и Креон са непреклонни, достигат до крайност в действията си и по този начин обричат своя живот и този на хората, които обичат, на мъки. Антигона като защитник на неписаните божии закони и Креон като защитник на държавната власт, на писаните закони, проявяват благородна неумереност и в своето нещастие показват моралната сила и съвършенството на човешката природа. В това се изразява трагичната самотност на подвига в драмата „Антигона” на Софокъл.

Трагичният конфликт в „Антигона” се заражда още в началото на драмата. В контраст са представени двете сестри – Антигона и Исмена. По този начин пред зрителя изпъква със силата на своя характер Антигона.

За Антигона пред боговете всички са равни, никой на земята няма право да отменя това, което божиите закони повеляват.

Исмена от своя страна е уплашена. На нейната уплаха сестра `и противопоставя своята решителност, тя е обезпокоена и наранена от владетеля. Антигона си дава сметка за възможните последствия, ако погребе брат си, но въпреки това не се отказва. Тя е уверена в своите възможности. Страхът напълно отсъства в този момент и на думите на Исмена да пази в тайна своето намерение отговорът е достоен:

О, разгласявай! Ще те мразя повече

ако мълчиш, ако не кажеш всекиму!

В това контрастно противопоставяне между двете сестри всяка изпъква със своя характер. Антигона е силна, Исмена е слаба – това е най-често даваната характеристика на героините. Безспорна е проявата на Антигона, но въпроси буди поведението на Исмена. Тя е скована от страх, но се страхува не само от Креон, а и от нещо по-силно. С думите :”Мисли – еднички ние с теб останахме” се изразява цялата сестринска обич и желание да се избегне всяко зло. Още тук се корени трагичната самотност на подвига. Защото точно тази обич и страх от самотата по-късно ще накарат Исмена да се присъедини към Антигона и да се признае за виновна.

Сила и слабост поставя на преден план Софокъл в пролога. Така още тук срещу всички застава непреклонната личност. Застава трагично самотна в своя подвиг. И никой смъртен не може да я отклони от пътя, защото трябва да изпълни свещен завет.

Като свещен завет, но към държавата, схваща своя живот и съдба Креон. Пред хора владетелят заявява своите принципи. За него „не ще приемем за приятел никога врага на своя град”, безредието е лошо и водачът трябва да бъде слушан в името на общото благо.

Остава впечатлението, че в лицето на Креон Тива е намерила своя достоен владетел. И той като Антигона е трагично самотен. С пристигането на стражата и съобщението, че някой е погребал Полиник, истинското лице на държавника започва да се показва. Гняв, страх, безсилие излизат наяве. Същият преход от твърдост към гняв както у Антигона, същата нетърпимост. Той пита: „...Кой е този дързък мъж?” Деянието е достойно за най-смел мъж. В онази епоха подобен подвиг е неприсъщ за една жена, чиято роля е единствено да бъда пазителка на семейното огнище и майка на децата. И ето отново проявата на трагичната самотност на подвига. Софокъл извежда на преден план жената и в друга нейна роля – тя върши онова, на което дори и мъж не би се решил. С женския си усет Антигона съзира в Креоновата забрана нарушаване на изконни ценности, градени векове наред. В тази си роля – на изпълнителка на божествени разпоредби – тя слива в едно цяло задълженията на мъжа и на жената, като брани чисто човешките права на всяка личност и се проявява трагично самотна в подвига си.

Всеки един от героите вече е заявил своите позиции, своята непреклонност и неумолимост и по този начин е показал трагическата си обреченост, която неминуемо го отвежда до трагична самотност.

Преди кулминационния момент на конфликта между Антигона и Креон Софокъл оставя хора да изпее своята „Ода за човека”. Това дава основание конфликтът да се разглежда като конфликт на ценности. За хора човекът е едно от „чудните неща” в живота, той има безкрайна мощ и е изкусен творец. Но:

и по пътя следва ту добро, ту лошо.

Потъпква родния закон

и божията свята правда в светлия град.

Не е градът за оня, който срам

Чрез дързостта е добил.

Дързост извършва Креон, като забранява погребението на Полиник и така нарушава божиите правила. Дързост проявява Антигона, като извършва обреда над тялото на убития брат и по този начин нарушава писаните закони на държавата. Всеки е прав, всеки защитава своя принцип и е трагично самотен. Чувствата градират Антигона е убедена в своята правота. Тя е твърда и упорита, защото:

Не смятах за така могъщи твоите

Повели,че да нарушава смъртният

неписаните божи правила

Над всяко произволно човешко решение стои вечният ред.

На дръзките думи Креон отвръща бурно, с гняв: „...Гордост? Неуместна е за роба, над когото тегне чужда власт”.

Този, който се обявява за защитник на своите съграждани, сега ги тарича роби. От думите му прозира безсилието на самозабравилия се властник, гняв от упоритостта на девойката, чувство на лично оскърбление и подигравка с поста на държавник.

Става ясно, че пресечна точка между техните принципи не може да се намери и те остават трагично самотни . на думите на неспотичния управник девойката отговаря със сърцето си, способно единствено и само да обича и да се раздава за тази обич.

И сякаш, за да потвърди, че правото е на страната на Антигона, идва намесата на Исмена . водена от обичта си към своята сестра, тя е прозряла величествения подвиг в името на запазването на неписаните божи правила.

Заслепен от властта, Креон не е способен да разбере силата на саможертвата, той недоумява:

Едната полудя сега, а другата

си е такава по рождение

Напрежението в този епизод градира, за да достигне своя връх, когато показва силата или слабостта си, слепотата или прозрението си. Исмена е готова да умре заедно с Антигона и сега Антигона не желае нейната саможертва. И двете са трагично самотни в подвига си. Креон решава – нарушителката на реда ще умре зазидана жива в каменно подземие. Но нейната смърт е достойна. И ако в последните си мигове пред зрителя отново не е гордата Антигона, тя няма да бъде толкова близка до сърцата ни. В минутите на слабост тя е пак силна. Героинята вярва, че е постъпила достойно, и не съжалява за стореното. Остава докрай трагично самотна в своя подвиг.

От своя страна Креон не отстъпва от позицията си, нито пред Хемон, нито пред жреца Тирезий. Старецът е символ на мярката, в своята физическа слепота той носи духовното прозрение, че в този свят е важно да бъдеш мъдър. В сцената с жреца Креон е краен, изрича светотатствени думи. Упоритостта минава границите на възможното. Трагедията не може да бъде предотвратена. Затова Терсей изрича:

...ще дадеш мъртвец от своето

Сърце – за друг един мъртвец възмездие!

Задето хвърляш под земята жив човек

И го затваряш в позорна гробница.

Слбед тези думи владетелят оставя сам. Сърцето у него се пробужда, той сам прекрачва своята заповед. И ако Исмена се пробужда от обич, Креон от страх. Трагическата ирония в този момент се проявява с пълна сила – Креон през цялото време говори за държавническите принципи, а отстъпва именно пред заплаха от лични нещастия. Показателно е това за трагичната самотност на подвига.

Мъдростта е върховна добродетел, която всеки човек трябва да възпита у себе си, ако иска да бъде силен и щастлив. Чрез трагическото страдание на непреклонните личности -- Антигона и Креон – се достига до дълбоки прозрения за човешкия живот. Героите са трагично самотни в подвига си, но чрез тяхната обреченост Софокъл успява да постави за разрешаване общочовешките проблеми за взаимоотношенията в обществото. Накърненото единство на космоса се възстановява само когато има хармония в него – е посланието , което носи трагедията.