Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ПРОМЕТЕЙ – ЧОВЕКОЛЮБЕЦ И БУНТАР

ПРОМЕТЕЙ – ЧОВЕКОЛЮБЕЦ И БУНТАР
Оценка: / 38
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Титанът Прометей е познат образ още от древногръцките митове. Мнозина автори са се опитвали да пресъздадат неговия образ, но Есхил е първият, който го поставя в центъра на драма. „Прикованият Прометей” на Есхил отразява голямата битка между човека и природата, въплътена в митологичния конфликт между титана Прометей и Зевс -- върховния бог на Олимп. Прометеевият образ е първият пример за герой-хуманист в световната литература. Образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората, е разгърнат така, че да бъде признат за пръв и най-велик покровител на хората в литературата.

Прометей е „културен герой”, който се стреми човешкият род да просъществува и да напредва. Героят е вълнуващ пример за това как една отделна личност, надарена с безгранична човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечеството, макар да знае колко много трябва да пожертва в името на този идеал. Есхиловият герой е носител на ново мислене и това се показва от качествата му на човеколюбец и бунтар..

Главният герой Прометей е бог от поколението на титаните. Син е на титана Япет и Океанидата Климена. Според драматургичната версия на Есхил, майката на Прометей е Темида, отъждествявана с Гея – богинята на земята. Името на героя означава „промислител”, „предвиждащ”. Той има божествения дар да прозира в бъдещето с мъдрия поглед на необозримото знание. Неслучайно образът на Прометей е символ на прогреса. Въплъщава идеята за творческото знание, което променя света, създава нов вид човешка цивилизация. Прометей дръзва да се противопостави на Зевс от хуманни подбуди – желае да защити хората. Титанът Прометей научава хората да борят със своята безпомощност, дава им огъня и ги освобождава от страха към смъртта. Но целият човешки род не се домогва до дарбата на Прометей да „прорицава”, да предвижда съдбата си. И това не е случайно. Така древногръцкият титан поддържа вътрешния огън в душите на, които са в активно дирене на нови знания за подобряване на човешкия живот. Бунтарството у гордата личност на Прометей го карат да се изправи срещу божествената воля на Зевс, воден от хуманни подбуди. Не унищожаването на хората и създаването на нов, по-добър и съвършен човешки род, както смята Зевс, ще подобри самата същност на човека, а собственото му развитие. То трябва да е плод на вътрешно желание за промяна и откриване на средствата за нейното реализиране. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дарява на хората. Това е началото. Той им е посочил пътя, по който трябва да вървят.

Есхил очертава образа на Прометей като човеколюбец и бунтар в хода на драматургичното действие чрез монолозите на самия герой, диалозите, в които участва, и чрез лирическите партии на Океанидите. Като сценично присъствие Есхиловият герой е лишен от активни физически действия. Той е прикован. Но тази пространствена „пасивност” е компенсирана от вътрешната енергия, изразена в словото на Прометей. Чрез словото му са изразени неговото човеколюбие и бунтарство:

За твоята робия- запомни добре –

Не бих отстъпил моите страдания.

Със силата на лиричното внушение Есхил разкрива връзката между природни и емоционални стихии. Идентични са световете на човек и природа според древните гърци. Затова и Прометей се обръща към видимата материална същност на своята болка, метафорично изразена в художествените образи на „свещен ефир”, „изворни води”, „усмихнати вълни” и „всевиждащ слънчев кръг”. По този начин той разговаря със себе си, с природното начало, което носи в душата си. Условният диалог между Прометей и природата е художествен израз на естествената, органична връзка между човека и материалната, природната среда на неговия живот. Болката и страданието в него зависят от непосредствения контакт с действителността. Художествената идея за търсене на творческото знание в себе си и в своята болка, както и в заобикалящия те свят, е вече заявена от Есхил при разгръщане емоционалните стихии, бушуващи в обидената и дълбоко унизена душа на Прометей. Страданието на титана е неизмерно. Тази митологична безкрайност на болката подчертава силата на унизената гордост. Прометей понася незаслужено страдание заради хуманно дело. Не променя позицията си, защото вярва в по-доброто бъдеще на човешкия род. Открито признава дръзката си постъпка дръзката си постъпка, с която разгневява Зевс:

Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!

Израз на човеколюбието и бунтарството на Прометей са дарените от него блага на разума и посочения път към цивилизацията и прогреса. Образът на титана въплъщава творческото начало и творческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух. Но за да защити съществуването на човечеството и завоеванията му по пътя на прогреса, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малко колебание или съмнение. Твърд и непреклонен, готов е да понесе вечна болка. Така образът на Прометей се превръща в художествен израз на действената активна защита на постигнатото с творческо усилие човешко знание. Огънят на Прометей се превръща за хората в символ на спасението, на просветлението. Титанът влиза в противоборство със Зевс, за да даде възможност на човечеството да прогледне от мрака на невежеството и незнанието.

Олицетворил вихъра на природните стихии като силно въздействащ природен разум върху съзнанието на своя божествен герой, Есхил разкрива драмата на търсещия дух на човечеството. Дълбоко драматичен и изпълнен със страдание е пътят към творческото знание, което е бунт на духа. Както Прометей се изправя срещу божествената воля на Зевс, така и човешкият род се изправя срещу ограниченията и ретроградното мислене във всяка епоха и време. Мъдрото прозрение за бъдещето на хуманното творческо начало у човека е заплатено с митологично по сила страдание. Прометей е негов художествен носител и носител на титаничните стремежи на своята горда личност.

Страданието на Прометей е вечно. Творческият прогрес за развитие на човешката цивилизация и култура е безкраен като стихиите , бушуващи в природата и в душата на „промислителя” – Прометей:

Нека цялата шир

Заечи от гърма и от дивия вой

На безумните вихри! И лих ураган

Да разтърси от корен, издъно твърдата!

В „Прикованият Прометей” Есхил разкрива обаянието на човеколюбеца и бунтаря Прометей, подложен на неизмерими страдания в името на хуманността и доброто. Неговият образ се превръща в символ на бореца срещу неправдите в живота, тиранията и насилието. Прометей е носител на хуманни възгледи и осмисля живота си с една висша цел – да даде познание на хората и да ги направи способни сами да оцеляват и просперират. Със своята духовна сила и свободолюбив дух той е най-запомнящият се в древногръцката литература герой, доказвайки, че човек напредва и става личност, когато има собствена позиция, за която се бори, независимо от препятствията и неизбежните трудности.