Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВИ – ОСНОВА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВИ – ОСНОВА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Сърцевината на Стария завет съставляват Десетте Божи заповеди. Даването им на евреите е израз на порасналото доверие на Бог в тях, но и знак за неговите изисквания и очаквания за отношението както към него, така и помежду им. Човекът, който с грехопадението на Адам и Ева вече е познал доброто и злото, има нужда да бъде направляван и чрез постъпките си да се опитва да достигне до своя създател.

Десетте повелителни обръщения на Бога към човека съдържат онези норми и правила, които съхраняват човешкото единство на обществото. Новото законодателство е естествена необходимост за еврейския народ след освобождението му от египетския плен. То изразява в религиозен план идеята за национална сплотеност.йерархично подредените нравствени правила стават основа на християнската етика. Неин носител е човекът като Божие създание.

Десетословът поставя най-високо уважението към Твореца. В първите четири заповеди се уреждат взаимоотношенията с него. Бог е един-единствен и неповторим с „Аз съм Господ, Бог твой... да нямаш други богове освен Мене”; той не бива да се изобразява: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята§ не им се кланяй и не им служи”; както не бива да се лишава от святост, като се изговаря неговото име: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.”

С почитането на Бог в определен ден /”Помни съботния ден, за да го почиташ...”/ се оформя една цялостна норма, основана на почитта и уважението, но и на страха от Божието наказание при грях. Човекът трябва да приеме своя създател в сърцето си като неизменна част от съществуването на земята, за да стане последователен в действията и постъпките си. Празничният ден прави равни всички членове на обществото.

Следващите шест заповеди изграждат основата на обществения договор, който обединява евреите и е основа на християнската етика.

Петата заповед изисква етични взаимоотношения между поколенията: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”. Семейната и родовата общност се ръководи от най-възрастния, а от по-младите се очаква уважение и почит към натрупаната житейска мъдрост на предишното поколение. Петата заповед е резултата от хилядолетен опит. Отношенията родители-деца са поставени на основата на почитта и уважението. Родителите са тези, които предават на своите деца вярата, завета и родовите традиции, а те от своя страна поемат отговорността за тяхното продължение. Това е залегнало в основата на християнската етика.

Шестата заповед е кратка: „Не убивай.” Насилие и ненавист, ярост и омраза – неконтрилируеми разрушителни сили разтърсват човешкия свят. Тъй като Бог е творец на човека, всяко безумно насилие върху сътвореното от Бога е бунт против Господа и заслужава сурово наказание.

Нравствените норми, които Десетте Божи заповеди възпитават, засягат всички страни на битието. Семейството като единствена институция, способна да дарява любов и продължение на рода, се утвърждава със седмата заповед: „Не прелюбодействай”V

Човекът няма да бъде достоен да се нарече член на човешкия колектив и ако краде /”Не кради”/ или лъже /”Не лъжесвидетелствай против ближния си”/. Кражбата означава неуважение към труда на другия.

Грях е и лъжата. Едно истинско общество се изгражда на основата на справедливостта, взаимопомощта, толерантността и затова Бог забранява оклеветяването.

Последната Десета заповед гласи: „Не пожелавай дома на ближния си; нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му... нищо, което е на ближния ти.” Когато човек е изпълнен със скрити греховни желания и помисли, той осквернява душата си. Едно от най-тежките нравствени престъпления е пожелаването на притежаваното от „ближния”, плод на упорит труд и усилие. Тези скрити, грозни помисли противоречат на Четвъртата Божа заповед, изискваща уважение и почит към труда, който носи истинските духовни празници в живота. Необходимо е да бъде постигната хармония между физическото и духовното битие на човека.

Една след друга се редят думите – договор между създател и негови творения. Една след друга се поставят нравствените норми, които стават основа на християнската етика. Светът се подрежда и в него човекът заема дължимото място, като с това хармонизира физическото и духовното си битие.

Десетте Божи заповеди са моралният кодекс на човешкото общество от старозаветната епоха. Създадени от любов към човека, те правят хората по-добри, по-милосърдни, готови да простят и да дарят с любов ближните си.