Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ИДЕАЛНАТА ЛИЧНОСТ НА ИСУС ХРИСТОС СПОРЕД НОВИЯ ЗАВЕТ

ИДЕАЛНАТА ЛИЧНОСТ НА ИСУС ХРИСТОС СПОРЕД НОВИЯ ЗАВЕТ
Оценка: / 25
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Новият завет – втората част на Библията – в сюжетно отношение следва хронологичните събития от раждането до смъртта на Иисус Христос – Сина Божи. В християнската религия той се приема за Богочовек, осъществява духовната връзка между земно и божествено. Иисус е спасителят на човешкия род. Духовно съвършен, той има свой житейски път в продължение на 33 години, за да покаже чрез земните си дела пътя на спасението за всички хора, повярвали в неговия Божествен Отец и светия Дух.

Основата за идеалната личност на Иисус Христос е при единството на трите духовни начала: Бог-Дух, Бог-Отец и Бог-Син. Съвършенството на духовните помисли, на вътрешния човешки свят е първото условие за спасение чрез вярата в Бога. Той изпраща на хората своя Син, който е техният първоучител по пътя им към доброто. Това предопределя идеалната личност на Иисус Христос според Новия Завет.

Иисус е смъртен като нсички нас. Приема тленна материална форма, за да извърви пътя на страданието. Синът Божи се бори със злото, противопоставяйки му светостта на Духа си. Това е съвършеното добро, дадено от Бога. Това го прави и идеална личност според Новия Завет.

В Евангелието на Матея категорично е посочено, че юдеите не приемат Иисус за очаквания Месия. Въпреки че апостолът Матей пише специално на армейски език /на него вероятно е говорил и Иисус/, те не искат да приемат твърде бързо идването на Спасителя на земята с лик, идентичен с този на всеки смъртен човек. Но и най-непредубеденият възприемател днес може да си даде сметка за идеалната личност на Иисус Христос. Особено показателни за своята полезност са Иисусовите проповеди, разположени в пет симетрични чести на Евангелието от Матея. И като се има предвид, че този вид текстове се приемат като опити за биография, опиращи се на историческите факти за Месията, като психологически анализи на неговите разкази за словото и деянията му – не е трудно да се затвърди представата за мъдростта и идеалната личност на Иисус. Това действа „като петте пръста на ръката”.

Според Еватгелието на Матея трите най-важни деяния на Иисус са като Пророк, като Законоположник на Новия Завет и като Първосвещеник. Чрез Деветте блаженства в неговата „Нагорна проповед или Проповед на планината” се внушава представата за истинската близост на Богочовека до народа.

Обединяващите идеи на Иисусовите проповеди според Евангелието от Матея са Законът на Божието царство, основано на истината, красотата и доброто. И понеже целта на Спасителя не е само постигането на любов към човека, а опростяване греховете на страдащото човечество, Христос си позволява да осъвремени значението на всяка една от Божиите заповеди, за да отправи посланията си към новия човек. Това подчертава идеалния характер на неговата личност.

Във всички притчи и проповеди на Иисус е поставен въпросът за отговорността на човека пред себе си и пред обществото посредством деликатното напомняне на необходимостта от реална себе преценка: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето не виждаш”. Символните образи от притчите на Иисус говорят недвусмислено за участта на Избраника. Това го прави и идеална личност според Новия Завет. Сеячът, като метафора за разпространението на благовестието и за хората, които осъществяват това дело, напомня, че трябва да се полагат грижи и за лошото, и за доброто семе.

Езикът на Иисусовите поучения е притчово-иносказателен и афористичен. Той е наричан още и формулен, защото използва ключовите формули за времето от типа на „По онова време”, в „онези дни”, „тогава”, често подкрепяни със знамения. Особено съвременно звучат фразеологизмите, използвани в Евангелието на Матея. Според това Евангелие Иисус разчита на вярата и никога не иска нищо за себе си. Това го превръща в идеална личност. Зараждането на новото учение се нуждае от силни поддържници, от предани съмишленици и последователи.

Зрялата тридесетгодишна възраст на Учителя събужда доверие и кара народа да тръгне след него, след Богочовека, готов да поеме отговорности. Всичко това показва, че това е идеалната личност. Земният живот на Иисус Христос е предопределен. Той има спасителна мисия. Йоан оповестява земния път на Месията точно както е посочено в Стария Завет. Пътят води към кръстната смърт на Глгота. Жертвеното страдание ще спаси от злото човешкия земен свят. Това са все насоки към идеалната личност на Иисус Христос според Новия Завет.

Устоял на изпитанията в пустинята, Иисус тръгва да събира ученици. Спасителят пътува из Галилея и навсякъде се разпространява неговото слово за мир, любов и духовна свобода. Христос идва не да отмени Божиите заповеди в Стария Завет, а да разкрие техния нов смисъл. Това е така, защото Той е идеалната личност сред хората и може да си го позволи. Иисус разяснява новото, спасително за човека учение чрез множество алегории и притчи, позовавайки се на Стария Завет. На третата година от своето служене на Божественото добро той предусеща края на земните си дни. Решава за последен път да отпразнува Пасха. Влиза в Йерусалим и се отправя към храма. Присъствието на търговци в него той приема за осквернение на вярата, защото носят в душата си нечисти помисли. Ето защо се чувства в правото си да ги прогони. Това показва идеализма на неговата личност.

Земната смърт на Христос е спасение за всички съгрешили, включително и на предалия го Юда. Спасителят е Божи пратеник на земята. Духът му е безсмъртен, а неговата личност е идеална според Новия Завет. Христос е неущожим и всяко предателство е безсилно. Иисус не може да бъде предаден. Тленното, материалното в него ще загине, но духовността остава завинаги. Духът Божи сочи пътя на спасението в душата на човека.

Пилат разбира, че обстоятелствата не разрешават да отсъди справедливо. Не може да се съди идеалното. Иисус наистина е обречен. Той изживява страшни мъки на краста. Но дори и тогава остава духовно извисен над болката и страда за злото в човешките души, молейки Божествения Отец за разбиране и опрощение на греховните им дела: „Отче, прости им, понеже не знаят що правят”. В мига на най-големи страдания Иисус се страхува от човешката си слабост и търси сила в своята вяра, обръщайки се към Бога: „Ели, Ели, лама сабахтани!” /”Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил!”.

Според Новия Завет Иисус е идеална личност. В продължение на четиридесет дни след разпятието Христос се явява много пъти на своите ученици. Жертвената смърт на Месията предопределя неговата идеална личност.

Това е свързано с идеята за спасението на човека от злото и неговите изкушения в християнската религия. Предупреждението за идващо зло е нравственото послание на библейската притча, която изгражда устойчив художествен образ за въздействие върху съзнанието на вярващия християнин. Така се формират нравствените добродетели на човека, който разграничава святата духовност от греха в земния си, изпълнен с грешки и противоречия живот.