Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ТРАГИЗМЪТ НА ВОДАЧА В ОБРАЗА НА МОЙСЕЙ

ТРАГИЗМЪТ НА ВОДАЧА В ОБРАЗА НА МОЙСЕЙ
Оценка: / 56
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Представата за божествен произход на всичко земно и нетленно съпътства развитието на човешката цивилизация от най-древни времена. Старият завет разказва историята на юдейския народ, т.е. на евреите. Между народа и неговия Бог е сключен „договор” – „завет”. Това е духовната обвързаност между божественото и човешкото. Условията на този духовен „съюз” са изложени в петте книги на Мойсей, т. нар. Петокнижие. Труден е пътят към спасението за евреите, които носят съзнанието за особена мисия, оказала се тежка и мъчителна.

Събитията, описани в Библията, ни сблъскват с проблема за свободата и робството. С този проблем пръв се сблъсква най-великият от библейските пророци . В това се изразява трагизмът на водача в образа на Мойсей.

Старозаветният разказ за еврейската историческа съдба започва със сътворението на света и човека, проследява мотива за първородния грях, неговото изкупление чрез наказание, което определя закономерната поява на Всемирния потоп. Идеята за спасението е нравственият критерий за осъзнаване на грехопадението, което неминуемо води до покаяние и смирено приемане на божествения „завет”.

Повече от четири века древните евреи се намират под египетско робство и Мойсей е този, който ги повежда към избавлението им. Пътят им към свободата, която дотогава е била само блян, се оказва обаче много дълъг и труден.

„Изход” представя Бог като освободител на избрания от него народ от робството в Египет, а Мойсей като негов пратеник сред народа, негов посредник. Като такъв той олицетворява трагизма на водача. „Изход” е разказ за трудностите на духовното прераждане от роб в свободен човек, за превръщането на една разнородна маса от хора в организирано свободно общество под предводителството на силен, съобразителен и търпелив водач.тази библейска книга разкрива трагизма на народния водач. Той е лидерът, нагърбил се да промени един народ, да го преведе през „пустинята” от лутанията, колебанията, съмненията на току-що вкусилите от свободата хора. Те все още не осъзнават отговорните си на свободни хора, а той трябва да ги научи на това. И поради това е трагичен. За да преодолее огорчението от проявите на малодушие и ниски страсти на своя народ, Мойсей се осланя на Бог и успява. Книгата „Изход” не представя Мойсей като обикновен вожд. Той е верният слуга на Бога. Успешно вярва в начертания път и укрепва вярата на хората в Бога, в свещеното, в идеала. Той е търпеливият и силен човек, борещ се със собствените си слабости и с неверието, с обезсърчаването и страха на народа си. Това го превръща в трагичен образ. Той е мъдрият водач на духовното израстване на един народ.

Самото оцеляване на новородения Мойсей е трагично. У плашен от многобройността на израилския народ, който може да се съюзи с враговете на Египет, фараонът търси начин да погуби новородените момчета. Разказвачът специално въвежда мотива за избиването на новородените момчета, за да разкаже легендата за находчивото спасяване на Мойсей. Така билейският текст насочва към избраността на Мойсей като Божий човек още чрез историята на неговото раждане. Това също ни насочва към водача и неговия трагизъм.

Мойсей е отгледан в двореца на фараона и му е предоставено всичко най-добро – високо образование, почит, власт, разкош. Съдбата му обаче не е съдбата на избегналия мизерията, преуспял, уреден човек, забравил корена си. Мойсей е способен да се дистанцира от заблудите на собствената си среда и да погледне на ставащото с други очи. Това само по себе си е трагична. Чувството му за справедливст и състрадателността му не му позволяват безучастно да гледа как египетските надзиратели тормозят отрудените роби. В пристъп на гняв той убива един от египтяните – това е първата проява на бунт срещу робството. Разгледана обаче в контекста на фолклорните и литературнету образи на епическите герои бранители на народа си, тази постъпка едва ли може да се квалифицира като героична. Тя не довежда до успех, а по-скоро до поражение – става причина за бягството на Мойсей от страната. Още тук проличава, че Мойсей ще бъде един по-различен вожд, лишен от ореола на патетичния героизъм на неизменния победител, а носител на трагизъм.

Богоявлението утвърждава представата за Мойсей като богоизбрания наследник на евврейските патриарси, сключили завет с Бога – Авраам, Исак, Яков. Нещо повече, на Мойсей Бог разкрива името си, той получава тетрагама. Това е израз на доверието, което Бог има към Мойсей. Също такава разкрива неговата трагична натовареност.напълно човешка е реакцията на Мойсей, когато чува Божията заръка да се върне при страдащия от гнета на робството еврейски народ и да го поведе към Ханаан. Мойсей се стъписва, той се съмнява в своите сили. Мойсей трябва да намери сили да се пребори както с фараона поробител, така и с робското съзнание на своя народ. Това го превръща в трагичен образ отново.

Преди Мойсей да ги поведе в поход, евреите в Египет живеят в робство, но се чувстват относително добре. Привидното им дребно щастие воже да се разпадне в един миг, но те го предпочитат пред неизвестността. И ако все пак евреите тръгват след Мойсей и му вярват, че ще ги изведе до Обетованата Ханаанска земя, то първопричината за това тяхно доверие е Божията воля. В книга втора от Петокнижието – Изход, Бог помага на Мойсей и последвалите го. Той ги крепи и направлява в първите им рискови стъпки. Фактът, че Мойсей успява да изпревари фараоновите войски и че Червено море като по чудо се отваря пред бягащите евреи, а след това се затваря и издавя преследващите ги египетски войници, е най-красноречивото доказателство за древните евреи, че Мойсей действа по Божия промисъл.

Лишенията, несгодите, гладът и несигурността по пътя към Ханаан разочароват евреите и ги карат да си спомнят с носталгия изобилието, на което са се радвали в робския си статус. Нещо повече, най-болезнени за тях са жертвите и смъртта на близките им при стълкновението в пустинята с номадските племена, в чиято собственост те навлизат. У бегълците се надига гняв, разочарование и бунт срещу Мойсей, а гласовете, осъждащи стореното, стават все повече. В глава 14 от книгата „Пророците” общото събрание на евреите отправя следния укор – предложение: „Да бяхме умрели в Египетската земя!”Този укор спрямо Мойсей е особено показателен за трагизма на водача, изразен чрез неговия образ.

Робството е отнело желанието и способността на евреите да се борят и да следват мечтите си с цената на всичко. Поради различния начин на живот и поради своята богоизбраност Мойсей запазва тези ценности. Появява се сблъсък между водач и последователи. Засилен е трагизмът на образа. Робството унижава хората и те започват да го обичат. При Мойсей нещата не стоят съвсем така. Той е роден роб, но живее свободен. Това също е предпоставка за трагизма на водача. Родените в робство – макар и да не са виновни, че са имали такава участ – се оказват неспособни да се чувстват свободни и най-вече – да се борят да останат свободни. Те съжаляват за изгубеното дребно щастие в несигурния си робски живот, защото несъзнават, че свободата е най-скъпото благо, без което човек не може да ползва всички други останали блага. Водачът е в пълен контраст с тези, които води. Това поражда неговия трагизъм.

Това, което не е по силите на родените в робство, се поема и довършва от родените в годините на изпитания. Те са готови и узрели за свободата си, защото не се спират пред нищо, за да се борят за нея, и могат да поемат отговорностите, които тя носи. За да се освободи един човек духовно, а не само формално, той трябва да се научи да мисли, а не да се подчинява, да се научи да приема жертвите си като неизбежно зло по пътя към свободата. Именно с новите поколения, които не помнят робството, Мойсей и единородците му достигат бленуваната толкова години свобода. Трагично е, че водачът тръгва с едни, а достига с други. Но това е неговото призвание. Затова той е отличен още от самото си раждане. Както цял живот не е бил равен сред свои /нито с робите – роб, нито със свободните – свободен/, така и сега остава сам, макар че е водил всички.

Именно в пустинята Мойсей се откроява като духовен водач, който трябва да остане твърд, независимо срещу обвиненията срещу лекомислието му, независимо от колебанията на народа си. Все още обаче дълъг път на нравствено усъвършенстване стои пред еврейския народ.