Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ОБРАЗЪТ НА МИРА И ОБРАЗЪТ НА ВОЙНАТА В ИЛИАДА

ОБРАЗЪТ НА МИРА И ОБРАЗЪТ НА ВОЙНАТА В ИЛИАДА
Оценка: / 86
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове. Като типична епическа творба тя отразява легендарното минало – времето, когато колективното благо стои над личните интереси и е защитавано от славните потомци на боговете. Характерите, изобразени в Омировата поема „Илиада” би следвало да се разглеждат от историко-художествено гледище.

Темата за войната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на война и мир. Те са неразривно свързани. Представите за образите на войната и мира се преплитат. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Образът на войната, специално в „Илиада”, се изразява чрез гневът. И ако образът на войната е гневът, то образът на мира следва да бъде примирението след него.

Още в самото начало, в Първа песен, „Илиада „ започва със свада – между Ахил и Агамемнон. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Израз на война в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думата си. Но помирението идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил – Патрокъл. Тук се показва верността на Ахил към приятелството. Ето това е и образът на мира – помирението с гнева на Агамемнон. Но след този мир започва още една война. Война, много по-страшна от предишната.

Художествен израз на контраста между образа на войната и образа на мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има големи празненства, а другият град е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратното. Това мнение е споделено от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е неотделима част от живота .

На щита на Ахил също е изобразена сцена, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на хармония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир.

Друг момент за изграждане образа на войната и образа на мира е сцената на сбогуването на Хектор с Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сърцето му няма милост, а само гняв и омраза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а само за обич и привързаност към семейството му. Пред нас сес разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това – да покаже, че във всеки човек има добра и пошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще воюва, но в този момент душата му е в мир.

„Илиада” е не само поема за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с неговото надмогване свършва.

Страшната война, която започва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамемнон той е само засегнат, засегнато е неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отново е засегнат и този път от Хектор. Посегнато е на живота на скъп за него човек. Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато във „войната” с Агамемнон мирът е единствено благороден, в този случай той е трагичен. Ахил се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родната си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил. Във войната всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.

Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени като едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги нямаше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и добро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си и от двете.