Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ТРАГИЧНОТО ВЕЛИЧИЕ В ОБРАЗА НА ХЕКТОР

ТРАГИЧНОТО ВЕЛИЧИЕ В ОБРАЗА НА ХЕКТОР
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове. Като типична епическа творба тя отразява легендарното минало – времето, когато колективното благо стои над личните интереси и е защитавано от славните потомци на боговете. Характерите, изобразени в Омировата поема „Илиада” би следвало да се разглеждат от историко-художествено гледище.Идеалът за човешко щастие е обвързан с героичното в представите на древните хора за хармоничен свят.

Омир търси общочовешкото у Хектор. За сигурността на своето пространство е загрижен славният защитник на Троя Хектор. Неговияьт образ е представен в Шеста песен на поемата „Илиада” – той е любящ съпруг и баща, но и непоколебим воин, готов да отбранява до смъртта си крепостните стени на Троя. Сред своите Хектор е като звезда, която блесва, дори и тогав потънало в „облаци мрачни”. Той е всевиждащият, човекът, който може да бъде навсякъде в боя, „подобен на Зевсова мълния ярка”. Хектор е подобен на вихър, който унищожава свичко, но когато актът на убийството е сравнен с природната сила, той веднага става двойнствен – страшен, но и величав, грозен, но и природосъобразен . Затова определяме, че в образа на Хектор е изразено трагичното величие.

В срещата със съпругата си Андромаха и сина си Астианакс Хектор изрича думи, които говорят за възвишеността на идеала, постигнат в трагичната съдба на герой, предусещащ, че ще загине, отбранявайки Троя, но знаещ, че ще изпълни дълга си. Вътрешната му борба е борба между силата и слабостта. Тази сила е породена от призванието да защитава колектива. Слабостта, която изпитва Хектор, е заради любовта към семейството и желанието да бъде до него. Всичко това е изразено чрез детайлите в изграждането на образа. Хектор безмълвно се усмихва при вида на съпругата и сина си. Но той продължава да бъде безстрашният воин, силният, в чиито ръце е съдбата на Троя. А това е изразено чрез уплахата на Астианакс при вида на „любимий му татка”. Уплашен от „блясъка, та и от конската грива”, която застрашително се вее по върха на шлема на Хектор, детето с писък скрива глава в „пазвите на пременената дойка” – в познатото, където е закрилата в несигурното време на война.Предстои решаваща битка, в която би могъл да изгуби живота си „меднохитоновият” Хектор. Той носи предчувствие на трагичната си човешка участ. Тя няма да отнеме героичната му слава.

Личното обаяние на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Сравненията на Хектор с хищници, особено с лъв, ястреб, подсилва усещането за неговата първична сила, която не е подвластна на разума, а на инстинктите. Неговата природа е такава, че той не познавав страх, храбростта му не е следствие на обмислено действие, а на подбуждана в тялото му мощ. На тази мощ героят е винаги подвластен. Силата скрива разума, затова героят не пресмята дали може да влезе в битка срещу мнозина – мощта му не го поставя пред избор, а го подбужда към действие, независимо какви ще бъдат последствията след това действие.

Почти всички сравнения подчертават мощта на Хектор, но по различен начин. Когато трябва да открои съзидателната сила на героя, например, когато пренася огромния камък пред портите /12 песен/, той е сравнен с овчар, който носи овнешко руно, без да усеща товара. По друг начин изглежда Хектор, когато понася удари. В битката си с Аякс той е временно повален, но сравнението открива неговото величие. Той е като дъб, съборен от мълнията на Зевс, който поражда страх у всеки, решил се да го види отблизо.

Характерът на Хектор за разлика от истеричния Ахил поразява с дълбоката си принципност. За него най-важно е да се сражава за родината и за народа си. Той не се страхува да признае военните си грешки и ги покрива с героизма си. Пламнал от страст към военни подвизи, въпреки съветите на по-старите, той извежда войските си срещу Ахил и не ги връща в Троя. Макар че неговата собствена гибел и безполезната гибел на множество троянци е почти очевидна. Тези вътрешни колебания, изкупени с беззаветен героизъм, прекрасно са изобразени у Омир. Съзнанието за собствения му дълг, срамът пред съотечествениците в случай на измяна, навикът да се сражава в пърните редове – тези мисли го вълнуват даже при раздялата с Андромаха. Съвсем погрешна е традиционната представа за Омировия Хектор като за някой непоколебим юнак, който се държи праволинейно и схематично. Душевността му се вижда обикновено само в знаменитата сцена, в коята Хектор се прощава с Андромаха. Наистина нежните съпружески и бащински чувства, с които тук изпъква извънредно могъщият и храбър Омиров герой, са толкова жизнени и дълбоки, че и сега продължават да вълнуват читателите. И тъй като у Омир Хектор е беззаветно предан на народа си вожд, пламенен патриот и безстрашен войник, волев и обречен, измамен от боговете и смачкан от хората и човек, който е загубил решително всичко: и родина, и семейство, и собствения си живот.

За Хектор смъртта е част от героичната слава и изпълнения дълг към родна земя и бащино име. „Срещата” с нея е всекидневие за героя. Затова и „пръв сред троянци” влиза в боя. Дели с тях патриотичната защита на родната Троя, но героичната слава остава за рода на Приам. Миг на слабост в настоящия труден избор за душата на Хектор преди решителната битка с Ахил е позор и опетняване честта на царския Приамов род. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. И в това личи трагичното величие в образа на Хектор.

Срещата между Ахил и Хектор на бойното поле е кулминация в развитието на сюжетното действие на поемата. За Хектор битката е изпълнение на поетия ангажимент да запази и защитава докрай своя град. Хектор излиза в боя, защото е „гордост в града и вярна защита на всички троянци/ и за троянки, които подобно на бог го почитат”. В момента, в който троянците отстъпват пред ахейците „както плашливи елени”, само Хектор, „обвързан в окови от гибелна орис”, остава пред Скейските порти, за да извоюва победа. Проличава трагичното величие в образа на Хектор.

Предчувствието за гибел обладава Хектор още преди битката с Ахил, в когото вижда силата на стихията. За Хектор е невъзможно да се откаже от боя и да се завърне в Троя, той е типичният епически герой, воден от чувството си за срам пред троянци, които могат да кажат: „Хектор, подведен от своята сила, погуби народа!” Оттук и твърдото убеждение за героя, че трябва да убие в бой Ахил или да загуби достойно битката пред своята крепост. В момента, в който осъзнава обречеността си, Хектор се превръща в драматичен герой. Той узнава каква е съдбата му и решава, че не му остава друго, освен да умре достойно, бранейки своята чест и тази на народа, чийто водач е. И като орел се стрелка Хектор срещу Ахил. Преди да загине достойно, Хектор е изобразен от певеца като безстрашен воин, съчетал сила и физическа хубост. И в това се потвърждава трагичното величие в образа на героя.

Хектор остава верен на своя героичен дълг към родината. Приема смъртта, надмогнал личната болка на своето човешко страдание. Хармонията на света, на която принадлежат Омировите герои, поетът представя с обективен тон, включвайки в картината на своето повествование не само обществените отношения, но и мъдростта и познанието, чувствата и страстите, които движат човешките преживявания.