Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ВОЙНАТА КАТО ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА НА ГЕРОИТЕ

ВОЙНАТА КАТО ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА НА ГЕРОИТЕ
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Старогръцката култура и литература са изцяло свързани с древната митология, която е в основата на първите писмени текстове – „Илиада” и „Одисея”. Поемата „Илиада” е изградена въз основа на действително случили се събития, представени чрез типичното за епохата митологично обяснение на нещата. Текстът не обхваща интерпретирането на цялото сказание за Троянската война, а се концентрира само в един епизод.

Темата за войната е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната е представена и като гняв. Има една гледна точка, от която войната в „Илиада” е като че ли нещо самоцелно. В „Илиада” се говори недвусмислено за войната като поле за изява на героите. Темата за войната в „Илиада” се изразява чрез образа на героите в творбата.

Героят приема войната като средство да спечели слава, за да остане името му в паметта на поколенията

Понеже Омир си служи с типични средства за израз, воините и на двете страни показват подобна храброст, както и подобна жестокост. Балансът се поддържа с различни средства. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също регулира развоя на събитията. Разделени на елинофили и троянофили, интересите им са така сплетени, щото винаги да се постига равновесие. „Илиада” изобразява само един епизод от десетата година на Троянската война. Няма никаква възможност да разглеждаме „Илиада” напълно изолирано от цялата тази Троянска война. Още повече, че за разни други епизоди от нея и преди всичко за причините `и, както и за началото, и края `и, в „Илиада” се говори недвусмислено и много пъти.

Още в самото начало, в Първа песен „Илиада” започва със свада – между Ахил и Агамемнон. Нарушаването на една или друга ценност пренася бойното поле в техните собствени лагери. „Войната” на възгледи разбунва духовете в лагера – в спор влизат защитникът на родовите ценности и изразителят на новото, индивидуално виждане за разпределението на човешките блага в света. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на войната като поле за изява на героите в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думите си.

Гневът на Ахил, показан в Първа песен, става изходна точка за много от по-нататъшните събития в „Илиада”: загубите а ахейците в битките, смъртта на Патрокъл. Повод за свадата е отнемането на Брезеида, плячката на Ахил, и даването `и на Агамемнон. За „бързоногия” това е нарушаване на воинската му чест, робинята е материалният израз на благодарността за извършване на подвизи.

Дълбоко наранен е Ахил и поради неуважението на Агамемнон към извършеното от него в боя. Не се признават силата и мощта на вожда, а следователно и на общността, която той представя. В тази война на интереси – колективни и лични – Агамемнон е със самочувствието на най-велик, заслужаващ награда по-висока от тази на останалите. Така още в Първа песен чрез войната човекът заявява крайностите на своя характер: гняв, омраза, но и силна обич и чувство за собствена чест и достойнство; уважение към боговете, но и самоувереност.

След клетвата на Ахил да не участва повече в боя следват много тежки дни за ахейските воини. Дълго време героят не може да победи бунта в себе си, не може да преодолее личната обида в името на колективното благо. Онова, което го връща на бойното поле, е желанието за мъст заради убития приятел Патрокъл, стремежът да докаже своята и на ахейските воини сила и достойнство.

Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. Героят се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил. Във война всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му. Троянският вожд осъзнава обаче, че пътят към щастието минава през това на колектива, той е разбрал, че никой не може да остане незасегнат от света на войната. Той също е герой, който използва войната като поле за изява.

Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония. Мирът и войната са представени като едно цяло. Прозрял силата на войната, която носи слава, но и много мъка, човекът разбира и силата на мира като другото лице на живота. Войната е трагедия и по време на война човекът прозира такива житейски истини, които са вечна опора на човешкия живот.