Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Общото и индивидуалното между Хектор и Ахил според 22 песен

Общото и индивидуалното между Хектор и Ахил според 22 песен
Оценка: / 50
СлабОтличен 
Автор Стефани Стефанова Драганова   

В поемата на Омир – „Илиада“ са засегнати различини проблеми свързани с древните гърци и връзката между човешкото и божественото. Хектор и Ахил са едни от главните персонажи в произведението като между тях съществуват съответните прилики и разлики между характерите им.

Поведенческите черти на Ахил и Хектор има общи и индивидуални точки. Двамата държат на честта, доказването на смелостта и силата, защитата на честта и ролята на добри лидери. Въпреки това при тях има основни разлики и противоречия, които водят до неразрешимите конфликти между тях. Хектор е човечен, добър и хуманен, което в контраст с нравът на Ахил. Други разлики можем да намерим в произхода им, мясотото им в обществото, отношението към рода и нормите на общността.

В 22 песен се развива сцената на двубоя между Ахил и Хектор. Още в първата част Ахил е сравнен със звезда – „сияещ подобно звездата“, при него всичко е над човешките норми, като син на богиня, той е полубог и печели благоговението на боговете. Ахил също е представен чрез физическа красота – „образа хубав“.

Смелостта се проявява и при двамата герои. Хектор иска да защити честта и името си, семейството и народа си. Той решава да се изправи слещу Ахил, въпреки че знае за опасностите, които го грозят извън стените на Троя. Въпреки това той решава да влезе в двубой с противника си или да загине от неговата ръка – „по – харно ще бъда за мене в бой да убия Ахила и после назад да се върна или геройски да падна от него“.

Двата персонажа в произведението изразяват различен характер и поведение. Ахил се води от гнева си и първичните емоции, докато Хектор проявява човечност и жертвоготовност. Той е самокритичен, зачита семейството си и родовите ценности, но според текста Хектор държи дори повече на народа си, от колкото на рода си. Той може да бъде определен и като по – хуманен, тъй като в началото той желае да сключи примирие с гърците, а след това и с Ахил, за връщането на загиналия в двубоя на семейството му.

В контраст на същността на принца, Ахил е нецивилизован, незачитащ ценности, първичен, несдържан и подвластен на инстинктите. Воден от омраза той не желае да постъпи по правилен начин, в битката с Хектор. Злобата, която изпитва не стихва дори и след смъртта на противника му. Когато Хектор го моли отново да пощади тялото му от „ахейските псета“, но дори и след победата, в Ахил водеща остава агресията.

Обща характеристика между двамата герои е ролята им на пълководци. Хектор като военоначалник, взема правилините решение, а дори и при допускането на грешки е самокритичен и готов да признае грешката си. Макар Ахил да не е владетел, той също има качествата на такъв, дори в споровете си с Агамемнон, неговата преценка е по – мъдра от тази на гръцкия владетел, което поражда страх у царя, не само с външния си вид, който изплашва дори и гръцката войска, но и с това, че може да застраши престижа му сред обществото.

Друга разлика, която засилва контраста между двамата герои е отношението на самия автор към тях. Ахил е представен като „кучето на Ориона“, като според мита Орион е превърнат от Артемида в елен, който по – късно бива разкъсан от собствените си кучета. Това показва суровата и груба същност на богоподобния войн. При Хектор „образа хубав“ не може да бъде променен дори и от смъртта. Неговата красота освен външна е и вътрешна. Авторът изгражда чрез епитети и сравнения образите на героите, като ясно изразена е представата за войн в съзнанието на Омир чрез героя на Хектор – приниципен и защитаващ войнската чест .

Въпреки приликите между Ахил и Хектор в творбата, те имат значителен контраст в поведението, характера и ценностната система. Конфликтите между тях се пораждат при сблъсък на различията им, което води до гибелта на единия. Двата персонажа представляват и слабостите и мъдрите постъпки, които повече от две хилядолетия присъстват като общочовешки модели на поведение.