Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Черноризец Храбър – ваятел на словото

Черноризец Храбър – ваятел на словото
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Стефани Стефанова Драганова   

Черноризец Храбър, творил през девети век, създава ораторската проза „За буквите“, като в нея представя превъзходството на славанския език пред гръцкия. В произведението той поставя различни проблеми, като изнъква правотата на позицията си.

Ваятелят на словото, Черноризец Храбър, постига съвършенство в доказването на тезата си чрез различни техники, много исторически доказателства и не остава голословен в твърденията си, а силата на полемичното му слово е достойна да бъде споделена пред народа, а не „затворена“ в книги.

Още в началота на произведението авторът представя невъзможността някои славянски думи да бъдат изписани чрез гръцката азбука и доказва, че старобългарската писменост е създадена по Божето желание от светеца Кирил: „човеколюбецът Бог… смили се над човешки род, изпрати му свети Константин Философа“.

Връзката, която авторът прави със Стария и Новия Завет не позволява на опонентите му да му се противопоставят, тъй като рискуват да изпаднат в ерес. Цитатите, които представя от Библията, насочват дори към Древен Вавилон – „Размесени бяха езиците“ и показва първоизточника на всички езици.

Храбрият монах опровергава нападките на противниците, които смятат славянския език за недостоен. Той привежда неуспорими исторически факти, като вмъква и твърдението, че Бог е дарил различните народи с дарби като „на египтяните се пада земемерството, на персите, халдеите и асирийците – звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства …“

Черноризец Храбър застава зад идеята, че „славянските букви са по – свети и по за почит“, защото са създадени от „свят мъж“, гърците са представени като езичници, като в произведението са назовани с обидни епитети и с реч, наситена с ирония. Въпреки че гръцкият език и писменост са „нагласени“ добре, а славянските „още се нагласяват“, авторът опровергава този факт, като припомня, че елинската писменост многократно и дълго е променяна преди да достигне този си вид.

Историческата памет, която носи славянският народ, е представена като качество, което гърците не притежават. Българският народ знае историята си „и ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса…“ е създадена глаголицата от Константин Философ.

В края на произведението, чрез замълчаване, авторът прекъсва пламенната си реч, в защита на славянската писменост: „има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“ и завършва своята реч с думите „Амин“ като молитва към Бог, с която да помоли за „слава и чест, и власт, и поклонение“ пред българския народ.

В произведението „За буквите“ на Черноризац Храбър проличават майсторството на автора и умението му да защитава позицията си. Чрез умелата му реч произведението ясно доказва правотата на думите и макар да е отправено към близки и съмишленици, то лесно става доказателство и пред противниците на славянската писменост за пълноправието на българската азбука