Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow „Дамата с рентгеновите очи”- сатира на един самовлюбен свят

„Дамата с рентгеновите очи”- сатира на един самовлюбен свят
Оценка: / 93
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

  „Дамата с рентгеновите очи” е разказ за един свят, лишен от духовност. Той поставя темите за обезличаването на човешкия живот и за принизените ценности, за липсата на такива в обществото, което само се нарича „висше”. Светослав Минков описва с подробности поведението на главната героиня Мими Тромпеева след чудесата на маестро Галфоне. Разкрива характера и ценностите на богатата дама, дарена с възможността да вижда вътрешността на хората.

Авторът въвежда читателя в света на лицемерието, суетата и егоизма. Действието се развива в самовлюбеното хайлайфно общество, за което са важни единствено доброто материално състояние и външната красота на хората. Светослав Минков разкрива и отрича тези изкривени „ценности” и безсмисления начин на живот.

Изборът на главна героиня е съвсем случаен. В салона за дамска хирургия чакат пет дами, но те не се различават особено много една от друга. Точно на това се акцентира – Мими Тромпеева е една от многото, които се надяват, че шарлатанина маестро Чезарио Галфоне ще ги превърне в красавици. Историята до голяма степен е приказна, защото главната героиня е в неравнопоставено положение, отхвърлена и унизена от общността, към която принадлежи. Тя не е в състояние да постигне своята единствена мечта – да се омъжи за богаташ, но тогава гениалният хирург й помага – прави я изумителна хубавица, изгодна партия за женитба. Авторът обаче има друга цел – с помощта на приказната структура да покаже бездуховността и глупостта на висшето общество.

Разказът се разделя на две части. В първата се запознаваме с Мими Тромпеева и с нейния недъг, както и с начина, по който се сдобива с рентгеновите очи. Втората част е под формата на дневник, в който самата дама описва преживяванията и чувствата си. Тя пише с вълнение и щастие за успеха й сред кавалерите и за уменията, които й дават чудните капки „Рентгенол”.

Името на салона за дамска хирургия „Козметикум амулет” звучи претенциозно като реклама. То мами глупавите и суетни дами от хайлайфа със своите обещания за перфектна визия и гарантирано решение на проблемите им. А „магьосникът” с чудотворни капки преобразява живота на грозноватите и глупави богаташки. Тези, които посещават салона, нямат никакъв мозък. Те се лъжат отласкателствата на Чезарио Галфоне – властелинът на глупаците. Единствените неща, от които се интересуват са богатството и красотата. Доктор Галфоне умее да ласкае пациентките си. Той използва помпозна и превзета реч: „О, джентилисима, белисима, карисима синьорина...”. А суетните жени му вярват и се радват на натруфените думи.

Мими Тромпеева – дъщеря на милионер, капризна и самовлюбена, е отчаяна. Нейният недъг не й позволява да се омъжи за милионер. Тя се вълнува единствено от това. Тя е духовно бедна личност без истински чувства и ценности.

Мими Тромпеева е продукт на средата, в която живее. Тя е готова да се подложи на експерименти само и само да е харесвана и забелязвана от кавалерите във висшето общество. Приема да бъде една от „пробната партида” дами с рентгенови очи.

Във втората част се разкрива по-пълно представата за самовлюбения свят на хайлайфа. В своя дневник главната героиня дава воля на чувствата си. От нейните думи ние правим извод за истинската й същност. Дарена с възможността да види „вътрешността на заобикалящия я елит, преобразената дама не успява да осмисли истината за този свят, защото самата тя е част от него. Според нея „хората от висшето общество разсъждават с някои други части на тялото си”. За нея не е проблем липсата на мозък. Тя не се дистанцира и не осъжда тези духовно лишени хора. Напротив, тя се радва на успеха й сред младежите. Приятно й е да бъде обградена от „приятелки”, които й завиждат. Светослав Минков използва ироничния тон и бича на сатирата, с които осъжда „висшето общество”.

Мими Тромпеева постига своята мечта. Тя открива в богатия, красив и безмозъчен Жан идеалния съпруг. В нейния свят – в света на подменените ценности - парите и външната красота са достатъчна гаранция за успешен брак. Правим извод, че в този самовлюбен свят женитбата е сделка, а чувствата, моралните и духовните ценности не съществуват.

Краят на разказа остава отворен. Читателят трябва да открие своята истина. Той сам трябва да се замисли как да се спаси от клишетата и рекламите, защото те убиват идентичността и истинските ценности на живота. Накъде ще отиде светът, ако хората мислят само за себе си, ако нямат свой собствен образ и своя житейска позиция, а се ръководят от общоприетото и се стремят да се харесат на средата, в която живеят с цената на всичко?