Начало arrow Литература arrow Есета arrow Училището-вчера,днес и утре!

Училището-вчера,днес и утре!
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Ирина Борисова Джундрина   

Изкачваш, бавно и уморено,високите извити стълби към старото таванско помещение. Обстановката те връща години назад и ти се струва,че летиш в безвремието.Отваряш леко вратата и пристъпваш към търсеното безценно ковчеже за теб,носещо дъха на отминали епохи и безброй спомени.Настаняваш се удобно,подготвен за гмуркане в миналото и откриването на търсената на вид скучна и отегчителна задача ,възложена от задължителната за теб,но непоносима понякога,държавна институция-училището.Какво всъщност представлява то за теб?! Институция,която задължително трябва да се посещава до 16-годишна възраст,за да се изгради детето като пълноправен член на едно образовано общество.Може би всеки би измислил свое определение,но това се предполага,че е реалното,което е одобрено от цялата българска, дори световна общност и е заверено от конституцията.Но нека се върнеш към задачата ти.Необходимо е да представиш това задължение пред всички,защото си натоварен с това да обобщиш какво е било за предишните поколения,какво е за теб и какво би било за тези,които идват след теб да черпят знания.,,Трудна,но не невъзможна задача’’,си мислиш,защото си решен да заложиш на изтърканите клишета и да не залагаш много на своята индивидуалност.Неусетно си извадил стария пожълтял албум с намерението да намериш нещо от търсеното там.Очите ти изпиват всичко,наблюдаваш калейдоскопична гледка от млади хора като мен и теб,които са устремени към нещо,което и ти отдавна търсиш.Но това,което забелязваш е не само тяхната амбиция и силни стремежи,но и увереност,че ще успеят,ще се справят и ще бъдат подготвени за ,,голямата игра’’-живота.Блясъкът в очите им,самоувереността в погледа им ти надпомнят за теб,за твоя живот,надежди,очакване и амбиции.,,Защо да се вглеждаш в миналото,след като ти си типичният и реален пример?’’,питаш се леко философски,с усмивка на лице.Нещата не са толкова променени оттогава,може би действително има промени,но е напълно нормално,защото това е смисълът на живота ни-един непрекъснат и непрестанен пътепис,несвършващ във времето и във всяка секунда,която е уникална и неповторима сама по себе си,се изменя.Всъщност може би най-важното е да решиш какво е за теб училището?Предимно подхождаш леко скептично към него,но ако се замислиш сериозно, откриваш толкова много смисъл.То е нещо,което те свързва с другите,в него се създават едни от най-силните и здрави взаимоотношения между хората.Изграждаш някои непоклатими с години връзки.Срещаш толкова различни хора,като някои оставят огромен отпечатък в живота ти,други по-малък,но въпреки това се сблъскваш с многообразни по характер хора,които ти помагат да опознаеш себе си,но и света около теб.Откриваш толкова истински неща в училището,колкото повече се замисляш.С радост си спомняш за своите учители,които са били като твои пътеводители,тези,които са те напътствали и са се опитвали да ти покажат правилния и верен път най-вече,но и са те научили на толкова много неща,които не са просто заложени в училищната програма.Освен многото знания,са ти предали и опит и са ти помогнали да се изградиш себе си,като отделна и уникална личност-да откриеш в какво си добър,накъде да се запътиш,по какъв начин да следваш мечтите си и как да ги осъществиш.Ръка за ръка с родителите те ти предават най-важния от всички уроци,който трябва да запомниш,а именно как да бъдеш добър човек.В днешно време това всякаш се изгубва и остава леко назад в личностните цели.Прекалено целеустремени и забързани да достигнат желаното възможно най-бързо,хората загърбват точно това,което е най-важно,защото дори загубил един шанс,винаги пред индивида се появява друг на хоризонта, който дори е по-голям.Ние живеем в епохата на големите шансове и възможности.Но девалвацията и деградацията на ценностите е нещо почти необратимо,защото видял веднъж лесния път на ниската духовност,при която не си длъжен да се съобразяваш с общоприетото,трудно избираш да започнеш да търсиш и пренамираш моралното в теб.Това ни учи училището на морал и нравственост.Това са едни от първите уроци,които трябва да се загнездят в съзнанието на едно ново съкровище,което чака да бъде шлифовано от тези първи будители,които са нагърбени с най-тежката задача да изградят части от бъдещето,защото това,което създават,начина,по който ни възпитават в някои аспекти,влияе много на това,което идва.Всеки един ученик се изгражда и се усъвършенства,подобрява качествата си и това,в което е добър,в тези незначителни за него моменти,когато бива изправен пред черната дъска с малко късче бял тебешир със задачата да се учи,но и да научава на нещо и другите,защото във всеки се крие нещо,което е само и единствено негово и ничие друго.Това съкровище се крие в ума или в това,което са способни да сътворят ръцете му.Всички гении,професори,водачи в световната история-преди и сега,са били ученици и е имало моменти,в които неусетно са откривали тази част от себе си,която сега е открита за цялата вселена,но тогава е виждана от точно тези будители.Струва ти се,че можеш вече да откриеш всички тайни,размишлявайки само върху този етап от живота ти-на израстване и превръщане в зрял човек.Усмивката отново леко разцъфтява на лицето ти,но този път загадачно.Защо да разкриваш през всички тези тайни,може би трябва да им подскажеш и нека и те да се спуснат в това приключение, да ги откриват,както ти направи благодарение отново на училището и че то те напътства точно към това-да мислиш. Остана само бъдещето,но как би могъл да гадаеш,да стреляш на сляпо в небитието,защото бъдещето е нещо,което не е ясно на нито един от нас.Леко униваш,защото се досещаш,че скоро ти ще напуснеш това сигурно място и скоро други ще седят там ,дерзаейки,чудейки се също какво ги очаква,какъв ще бъде утрешният ден.Нещо друго те безпокои,защото макар и ти да си вписан в ежедневието,често просто го наблюдаваш и това,което виждаш,понякога те натъжава.Като изгубването на страстта към книгите и съпреживяването на приключенията на героите в тях,заместена от бързо навлизащата технология.Има моменти,когато ти се струва,че самата Земя е една огромна сфера,но не с пламтящото огнено ядро на чувства,страсти и знания,а с един механизъм,който превръща хората в роботозирани същества и най-лошото е,че те се поддават.Надяваш се след двадесет години детето ти да седи на обикновен дървен чин и да изписва красиви букви и числа в тетрадки,а не да наблюдава урока от компютър и да се изгуби нуждата от тези духовни учители,каквито са нашите.Но бъдещето е загадка,някои си мислят,че могат да го прогнозират и предвидят,други да го приемат,но ти знаеш отговора. Бъдещето си ти, бъдещето съм аз, бъдещето сме ние.Всички заедно можем да изберем какво да бъде то.Трябва пълноценно да използваме даденото време и да градим,а не да рушим,но не високи небостъргачи,а високи ценности със значима стойност за всички хора,защото стремейки се към огромни висоти замърсяваме душите си.

Животът е голям дар за всеки един,защото дава хиляди възможности,но дали ще ги сграбчиш или ще ги отхвърлиш е нещо,което сам решаваш.Много философи,учени,но и обикновени хора са се опитвали да го дефинират,да си го обяснят,но всеки има собствена метафора за това какво е той.Може би е едно огромно и мащабно училище,както в него, така и през съществуването ни има различни етапи и определена йерархия между членовете му.Но училището всъщност сме ние,защото без нас би било една мрачна и изоставена сграда,а оттам и ние сме Животът.Ние го създаваме и ръководим,защото е наш,а без нас той е нищо.Вчера може би си бил на същото място,както и онзи ден и си имал същият скучен и еднотипен ден.Днес може би е било малко по-различно,но също не си бил очарован,а за утре вследствие от преди нямаш никаква мотивация за перспективата.Но вече трябва да знаеш,че всичко,което е било,е и ще бъде има значение,и ти си най-важния генератор на събитията през дните ти.Затова бъди ученолюбив и усърден,с големи очаквания и амбиции в световната училищна институция.Никога не забравяй,че ти посочваш пътя си и по време на пътешествието е важно да останеш себе си и да запазиш добротата си!