Начало arrow Литература arrow Есета arrow Успехът – целта, която оправдава средствата

Успехът – целта, която оправдава средствата
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Автор Теодора Иванова Петрова   

 

Нищо не внушава такова прозрение

към успеха, както мисълта за това,

с какви средства е постигнат.

Г. Флобер

 

c. Това желание да постигнем целта, често опира до средствата, които по някакъв начин показват и полагат на следващо изпитание, свързано не толкова с успеха, колкото с нарушаването на собствените принципи и цели.

„Целта оправдава средствата” думи, които през 1469-та година е изрекъл философът Макиавели. В голяма част от начина му на живот това е нещо като основно и движещо мото, както се казва родил се е, живял е и е умрял, като е прилагал този начин на живот. В последствие това се превръща в една от най-използвните фрази след смъртта му. Мисълта, изречена преди толкова години и толкова актуална и днес, е вярна, но от друга страна пък задава едни въпроси, които показват колко грешна може да бъде, особено ако вземем да я прилагаме.

Започваме да си задаваме въпроса: ако трябва да постигна дадена цел и за това трябва да навреда на другите около мен, тогава трябва ли да го правя? Да постигнеш целите си, поставени в живота, не е от толкова голямо значение, когато заради тях трябва да пристъпиш принципите си и да нараниш хората около теб.

Целта оправдава средствата, но не и деградацията от прекомерното осигуряване на нуждите от охолен живот. Какво е успехът? Това е осъществяването на амбициите, да се видиш такъв, какъвто искаш да бъдеш, или просто е изпълняването на човешкия и обществен дълг, усещането за един по-добър живот, който не изисква промяна на ценностната система и скриването зад маската на лицемерието и похотливостта.

Успехът не е да си по-богат от другите, а в същото време да си наследил имоти и парцели от своя стар дядо. Не е да си станал шеф, докато постигаш неописуеми висоти в науката на мазненето, лицемерието и манипулацията. Успехът не е успех, ако не те прави щастлив. Изборът, който правим е начинът да постигнем целта, а не средствата, които избираме! Изборът е това, което ни отличава от животните и ни прави хора.

Наистина ли целта оправдава средствата? Нужно ли е да навредим на другите и на себе си, като потъпчем принципите си, за да постигнем това, което искаме? Или целта е просто оправдание на средствата? Оправданието, от което се нуждае човек, за да заличи грешките си. Защото човек е свикнал да се оправдава, да търси вината във всичко останало, но не и в себе си, да вникне в собствените си грешки и в причините за тях.

Всеки човек, постигнал целта си, обладава и има способността да привлича и убеждава хората, да им влияе и да ги ръководи. Обикновено тези хора ги наричаме властни. Съществуват обаче и изключения, при които техният успех зависи повече от самовглъбяването, съсредоточаването и упоритото отношение към труда. Не толкова от порива, енергията, силата или умението им да ръководят другите.Материалното благополучие е доказателство за успеха, а последният зависи изцяло от „личния магнетизъм” на търсача на щастие. Успехът е в умението да си сред хората, а не в контрола над тях. А умението зависи от това дали си използвал главата си толкова, колкото сърцето си. Той е в твоята доброта, в желанието ти да служиш – твоята чиста съвест и неопетненото ти достойнство. Успехът се изразява в желанието ти да си нещо повече, а не да притежаваш повече.

За всеки човек успехът е нещо различно. Но за повечето хора той има две измерения: слава и пари. Тези две цели имат своята особеност. Ако престанем да правим това, което ни е довело до тях и е причина да ги постигнем, то славата и парите бързо ще се изпарят. Точно за това успехът е непрестанно пътуване. Дори и представите ви за успех да са доста по-стойностни, пак съществува възможност да гледаме на успеха като крайна цел. Но не е така. Успехът не е крайна гара. Не е и самият влак, нито пък релсите, по които той се движи. Успехът е само пътуване – пътуване, което не спира, не свършва и не престава да ни кара да сме по-добри, до последния дъх.