Начало arrow Литература arrow Есета arrow „Напред! Науката е слънце,...”

„Напред! Науката е слънце,...”
Оценка: / 38
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

Във Вселената има безброй слънца, които топлят с усмивките си своите планети. Дават им цялата си обич и грижи. С лъчите си те искат да събудят живота и той да разцъфне в цветовете на дъгата. Ние виждаме тези слънца като звездички, които закачливо ни намигат и ни показват, че някъде там в далечния космос някой се опитва да създаде вълшебството, което преди милиарди години е зародило живота на Земята. Най-великото откритие е животът, а най-великото откритие на живота е науката.

Още от дълбока древност знанието е насочвало мисълта и е помагало на хората в тяхното развитие. То е пламъчето, което мами човека към светлината. Знанието може да се сравни с необятния океан. Не можеш да го преплуваш, но можеш да се гмурнеш в дълбините и да откриеш своето място – там, където водата е най-тъмносиня. За съжаление в днешно време все по-малко хора избират да тръгнат по слънчевия път на науката. Те никога не ще разберат значението на думите „Напред! Науката е слънце,...”. Стоян Михайловски с право е сравнил науката със слънце. Една калмицка пословица гласи: „Вселената се осветява от слънцето, човек – от знанието.” Знанието е слънцето за човека.

Персийската притча за мъдростта и знанието разказва за три пеперуди, които разсъждавали за природата на огъня. Първата се приближила до пламъка на свещта и казала, че свети. Другата долетяла съвсем близо до огъня и установила, че той изгаря. А пък третата влязла в пламъка и разбрала това, което искала да научи. Тя обаче не се завърнала, за да го съобщи. „Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещят мълчи, а говорещият не знае.” Този, който е платил цената на познанието, разбира, че не трябва да го прахосва с лека ръка, не трябва да го пръска във въздуха с говоренето си, а трябва да го прилага така в своя живот, че да го направи полезно за себе си и за другите. Мъдреците обикновено са мълчаливи хора, чиито думи са като бисери, обработени до съвършенство. Колкото повече човек научава, толкова повече разбира колко малко са тайните, които му е разкрил животът. Глупците приличат на стърчащи празни класове в нивата. До тях смирено навели главици, натежали от плод, другите житни класове са сякаш мъдреци. Знаещите не летят във висините и не парадират с наученото, а се стремят към усъвършенстването, защото „За великите и благородни умове любознателността е първата и последна страст.” С. Джонсън.

Книгите са непресъхващият извор на знания. Те съдържат в себе си истини и поуки, които само знаещият човек може да извлече и да използва. Спомням си гатанката за книгата от Лъчезар Станчев:

Пред неукия мълчи

и не ще да разговаря,

а пред твоите очи

тя сърцето си разтваря.

Всеки може да вземе книгата и да я отвори, но колко ще могат да разговарят с нея, да чуят нейния глас и да достигнат до сърцето й. Книгите са основата, на която лежи духовният свят на човек. Благодарение на Паисиевата история българите са съхранили българското и не се забравили, че България е имала славно минало. Тази малка книжка се е преписвала и се разпространявала, като светиня. Има книги, които ще пребъдат през вековете, има други, които скоро се забравят, но, ако книгата е била полезна дори и само на един човек, то тя е изпълнила своята задача. Книгата дава живот на ума и знанието, а ето какво казва една арабска пословица: „Който дава живот на ума и знанието си, той не умира.”

В притчата за най-ценното съкровище пътници в пустинята били ограбени от водача на кервана. Старецът, който пътувал с тях приел спокойно новината и казал, че притежава знания, които не може да му се отнемат. Благодарение на наученото той извличал вода от почвата, от камъните, от кактусите... Така пътниците пристигнали в града и настигнали крадеца. „ – Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го обладава!” Знанията не могат да ти се отнемат. Те помагат на човек в трудни ситуации. Притчата показва, че наученото е по-скъпо и от парите. Ако старецът не беше открил водата, пътниците никога нямаше да си върнат откраднатото.

„Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.” Конфуций. Който и път да избере човек, няма да сгреши. И трите водят да едно и също място. Повечето хора започват да вървят по пътя на подражанието, но след това несъмнено се включва и пътят на размисъла. Всяка наготово получена формула или прочетено произведение водят след себе си размишления. Благодарение на тях човек решава задачи и вниква в написаното. Пътят на опита се оказва най-сигурният. Можеш да забравиш това, което си прочел, можеш да промениш разсъжденията си, но в никакъв случай няма да хвърлиш на вятъра знанията, които си придобил на собствения си гръб, а те в повечето случаи са горчиво платени.

Някой беше казал, че „Знанието е информация, мъдростта – транформация”. За да извърви човек дългия и труден път до мъдростта, трябва да получи много информация, но само знанията не са достатъчни. Мъдреците са самотни и угрижени хора, защото се отдават само и единствено на тайнството, наречено наука. Те се трансформират в науката, но това не означава, че я приемат изцяло. Напротив те разсъждават и достигат до истината. Може би най-големите мъдреци са децата, защото в техните въпроси има много повече логика, отколкото във въпросите на някои възрастни. В стремежа си да научат защо небето е синьо и защо слънцето свети те намират пътя към същността на живота. Но... скоро децата порастват и се отклоняват от пътя, за да станат възрастни.

Песента на знанието и на пробуждането е химнът на Светите братя Кирил и Методий. Той се пее вече 110 години и от млади, и от стари. Когато зазвучи „Върви, народе възродени,...”, трябва да ставаме на крака. Така ще отдадем почит не само на създателите на нашата азбука, но и на знанието, без което не можем, на науката, която е светлината на човешкия живот.

Една българска пословица гласи: „Човек се учи, докато умре, и пак остава ненаучен.” Какво означава да си научен? Всеки дава различен отговор на този въпрос. Ако живееш, без да разплакваш другите, ако помагаш, с каквото можеш, ако си добър човек, ти си достоен за възхищение. А ако си се гмурнал в океана на знанието и си намерил своето най-тъмносиньо място, ти си изпълнил задачата, с която Господ те е изпратил на Земята.