Начало arrow Литература arrow Есета arrow Любовта като изпитание

Любовта като изпитание
Оценка: / 50
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

 Точно определение за любовта няма. Всеки човек я тълкува по свой начин. Когато се научиш да помислиш за другия преди да помислиш за себе си, когато поставиш чувствата на другия преди своите, тогава ще научиш какво е любов. Всяка любов е различна, но влюбените си приличат. Те са винаги малко по-загрижени, те са по-усмихнати, те са забравили какво е да виждаш с очите си, защото са разбрали какво е да виждаш със сърцето си.

Любовта е Божия дарба и Божие изпитание. Да умееш да обичаш е най-голямата дарба, която Бог може да ти даде. Любовта е изпитание, защото ти приемаш тревогите и грижите на другия, защото още със събуждането сутрин първата мисъл е за любимия човек.

Каквато и да бъде любовта, тя е изпитание за човека. Майчината любов е най-силна. Тя дава всичко и не иска нищо в замяна. Майката е готова във всеки един момент да защитава и да пази детето си.

Споделената любов, която е приета от обществото е най-сигурна. С времето тя почти винаги отшумява и хората остават заедно от уважение и заради хубавите спомени. Вече няма изпитания, вече всичко се прави по навик.

„Грешната любов” е по-сладка, защото за нея трябва да се бориш. Ако наистина двама се обичат, нищо няма да успее да ги раздели, но дори за миг, ако се запиташ: „Струва ли си?”, по-добре се откажи, защото колебанието говори повече, отколкото несигурните чувства.

Несподелената любов е синоним на изпитание. Тя предлага два пътя пред човек. Единият я преживява и отминава, а другият прави всичко възможно, за да спечели любовта на безразличния. Всеки сам избира по кой път да поеме, но любов ли ще е тази с човек, който не е видял красотата ти и добротата ти още от първата среща?

Разумът и чувствата понякога раздвояват човек. В крайна сметка, който надделее, той взима решението за бъдещето. В повестта „Крадецът на праскови” от Емилиян Станев чувствата на Елисавета надделяват, но те я водят до ранната й смърт. Новата любов винаги предлага тръпка и приключения, но нужно ли е да обърнеш гръб на всичко минало, да огорчиш човека, който те чака и има чувства към теб, да убиеш тази вече изнемогваща любов? Не забравяй, че някога точно тази любов е била новата. Любовта и навикът са извънредно силни, но не траят за цял живот. Времето със своя събрат скуката изравняват всичко. Те убиват последните проблясъци на близост, обич... Ако се поддадеш на увлечението, няма да те спира нищо. Щом мине време, щом сърцето ти изстине, ти ще търсиш Другото. Франсис Скот Фицджералд е казал: „Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова е трудно да обичаш”. Когато се научиш да обичаш с разума си и със сърцето си, тогава няма и да ти минава пред ум, че някога ще спреш да обичаш своя другар в живота.

Има хора, които изцяло се отдават на една връзка. Оставят сърцето си да тупти в ръцете на любимия. Дават душа, разум, мисли, чувства, дават всичко, защото са се доверили изцяло на човека до тях. Те са завършили изпитанието на любовта с успех. Много често биват наранявани с наскърбителни думи и действия. Тогава тези хора се затварят в себе си. Дори връзката да продължава тя е загубила безвъзвратно своята красота.

Никога участниците в изпитанието на любовта не могат да получат еднакви оценки. Винаги има някой скъсан, страшно е, ако това си ти. Оценките, които дава любовта са или шестици, или двойки. Тя не търпи междинни оценки. Не можеш да обичаш за три, то това любов ли ще е? Пред думата любов е безсмислено да се слагат прилагателни. Тя си е любов, въпреки че обикновено хората си служат с тях. Няма малка, голяма...

Най-голямото изпитание е да откриеш истинската любов навреме, за да не ти се налага да се разочароваш или да разочароваш други хора. И все пак да не се взимаме много на сериозно. Диоген Синопски (гръцки философ) е казал: „Любовта е занимание на тези, които нямат какво друго да вършат”.