Начало arrow Литература arrow Есета arrow Където думите не могат...

Където думите не могат...
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

 Най-разпространеният начин за общуване е с думи. Те са навсякъде около нас. С тях изразяваме своите мисли, чувства, желания. Думата може да приласкае, да разколебае, да разсмее, да разплаче, да разгневи, да убие. Има много пословици за нея: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, „Блага дума железни врати отваря”...

Животните също „говорят” помежду си и с природата. За нас птичата песен, жуженето на пчелите, ръмженето на мечката, ромоленето на потока, шепотът на вятъра... са просто звуци, а дали е така?! Може би това са „слова”, по-истински от човешките, „слова”, в които ние трябва да се вслушваме.

Хората говорят на различни езици и понякога не могат да се разберат. Тогава на помощ идват знаците. Те биват много видове. Едни от тях са пътните, които показват как да се постъпва в дадена ситуация на пътя. Други пък ни съобщават къде можем да се нахраним, къде да преспим, къде в гората не е разрешено да се пали огън, коя местност е защитена... Има и природни знаци и звукови сигнали, които ни помагат в живота. Червените облаци означават ветровито време. Къпането на врабчетата в прахта предсказва дъжд. Църковната камбана известява за празници и тъжни събития. Звънът на часовника ни буди. Клаксоните на колите ни предупреждават за опасност. Сигналите, които издават колите на пожарникарите, полицията и „Бърза помощ” ни молят за съдействие на пътя. Телефонният звън казва, че някой ни търси. Училищният звънец приканва децата да влязат в класните стаи. Съдийската свирка ни помага за спазване на правилата на спортната игра.

Често думите са крепост, зад която се притаява истината. Но очите, гласът, жестовете и мимиките издават и най-умело прикритата лъжа. Те крещят, когато ги боли и се смеят, когато са весели.

Сълзите също говорят повече от думите. Има два вида плач. Единият е от болка и разочарование, а другият е от щастие. И в двата случая те са израз на силни чувства.

Някои казват, че където не помагат думите, помага боят, но аз не съм на това мнение. Насилието е израз на психическо безсилие, слаба воля и ниска култура. Понякога и умният човек може да изпусне нервите си и да удари. Агресията никога не трябва да бъде средство за общуване. Всеки ден медиите публикуват доказателства за това мое твърдение.

В една народна мъдрост се казва „Лесно е да говориш, по-мъчно е да го сториш.” С думи се изказват много обещания, но не всички се изпълняват. Действията по-добре изразяват разбирането на човека за дадена ситуация. Във взаимоотношенията трябва по-малко да се говори, а на дела да се доказва верността между приятелите.

Там, където думите не могат да изразят душевния свят на човека, се намесват музиката, танците, формите и багрите на изобразителното изкуство. За да ни въздейства една творба, тя трябва да е минала не само през ума, но най-вече през сърцето на твореца. Всеки човек по свой начин възприема дадено произведение според настроението си и според своите подготовка, възраст и интереси. Една весела музика или една картина, нарисувана със светли цветове, могат да разплачат, ако напомнят за нещо, което си имал, но си загубил.

Преди много години чрез танците хората са извършвали своите ритуали и са изразявали своята почит към боговете. В днешно време с тях изразяваме чувства и състояния, които не смеем да изкажем в обикновен разговор.

Най-силното продължение на думите е мълчанието: мълчанието на уловената птица, която е замръзнала от страх; мълчанието след изстрела; мълчанието, наситено с очакване; мълчанието на влюбените; мълчанието, пълно с обич или омраза; мълчанието, заредено с безразличие.

Въпреки многото начини за изразяване, най-важният си остава словесният. Ако искаме да бъдам откровени и да ни разберат правилно, трябва да съберем смелост и да използваме думите. А техните „заместници” правят общуването по-емоционално.