Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Есета arrow "...звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас"

"...звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас"
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

 Още в далечното минало хората са се стремили към познанието. Жертвали са се в неговото име. Често са били смели до безразсъдство и са изгаряли крилата си като Икар, летейки към слънцето на познанието. Благодарение на техните проучвания и на техния труд, сега има основа, върху която се създават новите технологии. Човек се стреми към нравственото израстване. Душата му лети към простора, защото не може да стои затворена в еднообразието. Тя вдъхва сили в тялото и го кара да върши велики дела. Бог праща душата на земята и затова тя често се обръща към необятното звездно небе. Връзката между човека и небето е неразрушима. Когато ти е тежко или се нуждаеш от помощ отправяш молитвите си нагоре.

Човек си има звезда на небето, която го следва и му показва достойния житейски път. Не случайно свързваме живота си с други хора. На небето нашата звезда също не е сама. Тя е част от съзвездие и никога не се отделя от него. Можем да кажем, че небосводът е карта на съдбите на милиардите живи същиства. Не винаги малките звезди символизират низшите създания, а големите – хората. Твоята звезда е толкова голяма, колкото е благородна душата ти. В повечето случаи мравките, пчелите,... са следвани от най-красивите и най-ярките звезди, защото техните сърца са чисти и невинн като утринната роса, защота тяхната душа е възвишена и трудолюбива, защото те не знаят какво са греховете... Не отделяме достатъчно внимание на звездната карта, изписана върху тъмното платно на небето. Ако се вгледаме по-добре и ако се замислим, може би ще разберем дори своето бъдеще.

„Поехали!” Това са думите на първия космонавт излетял в Космоса Юрий Гагарин. На неофициален разговор той споделя следното: „...чисто по човешки най-силното усещане в космоса е страхът. Това черно, черно небе и тези ярки, ярки звезди в черното небе... И там, в тази чернота трябва да летиш ти...” Космонавтът не се оплаква от мисията си, а се гордее и се радва, че се е докоснал до тайнството, наречено Космос. Не всеки може да полети с космически кораб – едни ще се уплашат, други няма да бъдат достойни и т. н. Важното е , че небето е приело Гагарин и му е показало своето величие и могъщество. Само, който е на мястото на руския космонавт ще разбере колко е велик Космоса заедно с всички мъглявини, съзвездия, планети... и каква нищожна прашинка е човекът в сравнение с него. Преди старта Юрий Гагарин е казал: „Целият ми живот сега ми изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживяно, което е направено преди, е било преживяно и направено заради тази минута – да бъда първи в космоса, да вляза в невиждан досега сблъсък с природата – може ли човек да мечтае за повече.” Гагарин съзнава опасността на това пътуване, но въпреки всичко той жадува за него, за този сблъсък с природата, защото осъзнава, че истините и тайните ще му бъдат разкрити там, където няма други освен него. Няма колебание, а само очакване. Гагарин иска да надмине Икар и да погледне слънцето в очите. Разперил е крила и с всеки мах се издига все по-нагоре и по-нагоре.

Хората не са безгрешни. Всеки е правил нещо съзнателно или несъзнателно, което вреди или на другите, или на самия него. Това е съвсем разбираемо и няма как да се изкорени. Но винаги може да се промени към по-добро. Една пословица гласи: „Да грешиш е човешко, но да грешиш постоянно е магария.” Децата се раждат с невинни души, но когато порастват изгубват своята непорочност. Ние се ръководим от едно гласче вътре в нас, което ни разкрива честния и правия път. Много често се случва да сме несигурни в стъпките си, защото някаква зла сила заглушава гласа на разума ни и ние грешим. Тази сила успява да ни разколебае, когато не чуваме своя вътрешен глас.

Семейството дава опората и съветите, от които се нуждае човек. Особено за детето то е от изключително значение. Благодарение на родителите и на собствените си чувства и разбирания, детето изгражда представата си за света и сформира своите закони, коита спазва не защото трябва, а защото вярва, че са правилните. Нравствените закони, които сме си избрали са светлината, която ни води. Ако светлината идва от звездите, то значи, че можем да крачим уверено с достойнство. Ако светлината е слаба и мъждукаща, то значи, че пътя, по който вървим не ще ни отведе до нищо добро. Всеки сам избира как да живее живота си. От избора му се определя каква ще бъде неговата съдба. Нравствените закони не бива да са по-различни от природните. Все пак природата е наша майка и най-малкото, което можем да направим е да живеем, като мислим за нея и като не не я убиваме. Тя ни открива доброто навсякъде – пчеличката и цветето, които си помагат един другиму, птиците и дърветата... Примерите са много. А защо човекът не участва в тази хармония? Той убива трудолюбивите мравики за забавление, изсича горите за красиви мебели, разбива семействата на дивите животни за трофеи... Тук примерите също са много. Ние не трябва да се месим в делата на природата, дори когато сме с добри намерения, защото пеперудата няма да полети, ако сама не излезе от какавидата. Защо да унищожаваме своя свят, като можем да се учим от него. Нека просто се възхищаваме на красотата, от която ние сме най-нищожната част. Нека не се опитваме да „подобряваме”. Нека самите ние да се подобрим.

Не е нужно човек да бъде идеален. Достатъчно е само да изгради своя свят по закони, които не вредят на никого, да бъде в хармония с природата и да съхрани душата си. Нека имаме ярки звезди на небето и да напишем своята горда история.