Начало arrow Литература arrow Есета arrow Градът – верига от човешки съдби

Градът – верига от човешки съдби
Оценка: / 69
СлабОтличен 
Автор Мария Лазарова Гаралова   

Градът е различен за всеки човек. От една страна той е място, където се сбъдват мечти. Погледнат по друг начин е алчно бетонно чудовище, поглъщащо човешките съдби. Някои хора успяват да се справят с града и дори да израснат в обществото, докато други като гаврошовците на Смирненски винаги ще се лутат сред празничните витрини.

В градът живеят, както преуспели, така и бездомници. Красотата и изяществото са за богатите. Бедните се докосват само до студените безразлични стъкла на витрините. Градът събира в себе си едновременно студ и топлина, глад и отрупани трапези.

В града човек има повече възможности, има по-голям избор, но в града трябва да се бориш за място в обществото, трябва да се справяш с мизерията и трудностите. Не е лесно да извървиш пътя към победата особено заобиколен от безразличие. Димчо Дебелянов в стихотворението си „Спи градът” е казал:

„Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

Бродя аз бездомен и самин –

А дъждът ръми, ръми, ръми...”

Не хората, а само дъждът се интересува от твоята мъка и съдба.

Градът е доброволен затвор на живеещите в него. Всеки ден се повтаря едно и също. Празниците също са сиви за обикновения човек. Решетки от мраз и трудности обграждат хората, а ключът никъде го няма. Всеки чака да изтече присъдата му. Страшно е, ако тя е доживотна. Няма смисъл от бягство. Дотолкова тези килии са се сраснали със затворниците си, че вече никой не им обръща внимание.

Да бъдеш анонимен в големия град означава, че все още можеш да се измъкнеш от него. Нищо не те задържа. Веднага можеш да се освободиш от примката му. Но да бъдеш анонимен значи също, че никой не ще ти подаде ръка, няма помощ отникъде. Никой не те познава, за никого не си скъп.

Ако бъдеш известен в големия град, ти се свързваш дълбоко с него и заживяваш в неговата клетка. Доброволно пъхаш крака си в оковите. Но пък там имаш приятели, има с кой и защо да живееш, а пък и ти самият ще помагаш на другите с каквото можеш.

Веригата от човешки съдби задушава индивидуалната човешка съдба. В големия град всички хора са свързани. Съдбите им се преливат в различни отенъци на сивото. Няма индивидуалност, хората си приличат по това, че имат сходен живот и сходни навици. В града човек е много по-зависим от другите, въпреки че не се интересува от техния живот. Дори несъзнателно той се свързва с различни хора всеки ден – в автобуса, в магазина, навсякъде.

Веригата от човешки съдби става все по-дълга. Хората подмамени от материални блага и благополучие отиват в големия град и доброволно се оковават с оковите на сивотата.

Нека всички да разхлабим веригата с усмивка и с добри дела. Нека си помагаме, доколкото можем с учтивост и загриженост към другия човек.