Начало arrow Литература arrow Есета arrow Учението – една прекрасен дар

Учението – една прекрасен дар
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Мина Милкова Добрева   

 „Трябва да се преподава така, че знанията да се представят като безценен дар, не като тежко задължение.”

А. Айнщайн


Аз съм абсолютно съгласна с този цитат. Мисля, че именно от това, как е подадена една информация, зависи доколко добре тя ще бъде възприета. Знанията би трябвало да се приемат точно като един „дар”, защото те обогатяват и помагат на учещият се, а не са просто едно задължение. Всеки учител има собствена методика на преподаване, но мисля, че ако повечето следваха казаното от Айнщайн светът на учениците щеше да бъде много по-лесен.

За да се случи правилното подаване на информацията обаче, смятам че тази сентенция първо трябва да бъде доста добре осъзната от самите учители. За някои от тях, преподаването на собствените си знания е точно задължение, а не удоволствие, не убеденост, че правят нещо добро. Не отричам, че да накараш някого да „попие” от собствената ти мъдрост е нещо елементарно. Сигурна съм обаче, че в момента, когато видиш този човек да прилага наученото от теб, гордостта, която ще те залее оправдава всичките ти усилия. Но след като учителите подават знанията си по този „задълженски” начин, и самите ученици ги възприемат като нещо, което трябва да правят на сила.

Мога да дам пример със собственото си училище – в него много от учителите преподават точно така – колкото да има защо да си получават заплатата. Класната ми ръководителка обаче прави изключение. Тя е учител по математика и много от моите съученици не я харесват, защотото постоянно им „диша във врата” и ги стяга. На мен обаче ми допада не заради предмета, по които преподава – о, той ми е най-голямата мъка – а заради това как го прави. Тя винаги мисли как да обясни нещата по-възможно най-лесния начин и откъде да намери все повече упражнения, които да ни помогнат и макар понякога да е много строга и досадна, малко хора осъзнават, че го прави за наше добро. Тя ни поднася „дара на математиката”, ако мога така да го нарека, но по начин, който не ме прави задължена да го възприема, а напротив – като нещо добро, което да направя за себе си.

Именно това, смятам че е начина да се учи най-лесно – възприемайки новата информация като безценен дар, който би бил много полезен някой ден. Ако можех, бих залепила този цитат на всяко учителско бюро по света с надежда, казаното от Айнщайн да повлияе на много учители.