Начало arrow Литература arrow Есета arrow Изгони скуката от училище

Изгони скуката от училище
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Автор Мариана Велкова Мичкюрова   

Неприятно, но факт: в съзнанието на средностатистическия ученик понятията „училище” и „скука” са равностойни и взаимозаменяеми! Ученическите вицове, тематично подчинени на школската скука, макар и забавни по характер, представят една неуютна и стресираща ситуация, в която ключовата дума е „отекчение”. И съвсем логично повечето от нелогично разсъждаващите ученици стигат до заключението, че училището е ненужна загуба на време. Не им трябва въображение, за да разнообразят по свой начин скучните учебни часове. Напрежението от предстоящо изпитване, разочарованието от поредната слаба оценка, монотонността на учебния процес лесно могат да бъдат заменени със сладки приказки в кафенетата, с отдаване на любимите пороци в близкия парк или още по-ефикасно – с пропускане на цялата програма, самоизвинявайки се чрез фалшиви медицински бележки.Последиците от новосъздадената ситуация са слаб успех, поправителни сесии и стотици бъдещи безработни българи! А доколкото знаем, един безработен не само че не е полезен никому, но може би е един прохождащ престъпник или „проспериращ” член на сивата икономика, а това рефлектира върху самата държава. Виновни може и да няма, но потърпевшите са много! За никого не е тайна, че учебната ни система не е от най-добрите в Европа.Вярно е, че има и такива, които споделят, че са доволни от ползваните образователни услуги, но дори и на тях им се иска да вършат нещо интересно вместо да скучаят по цял ден. Стоп! Скучаят ли казах? Ами да, дори и отличниците скучаят! Да надникнем в еднообразното им ежедневие и да се убедим сами. Пронизителен звън на аларма – време е за ставане. Припряно приготвяне, тичане, нервно поглеждане на часовника, ускоряване на спринта и ... Слава богу, точно навреме за първия час! Химичката, между впрочем добър преподавател, въоражена със знания и желание да ги преподаде на присъстващите в класната стая, упорито се опитва да предизвика интерес. Урокът се разнообразява с илюстрации, задачи, приготвени на картончета, представяне на реферати, но материята си е доста суха и дори и отличникът се опитва да прикрие прозявката, предизвикана къде от недоспиване, къде от скука. И тайничко си мисли, че ако проследи химичната реакция между двата взаимодействащи си елемента не само слухово, но и визуално, а още по-добре експериментално, няма да бъде необходимо вкъщи да повтаря многократно химични свойства, реакции, правила за безопасност, защото по-добър учител от практиката няма. Нахални мисли му нашепват, че за раздвижване на учебния процес би помогнало и едно мултимедийно представяне на урока. Но като сме бедна държава! Втори час – физика, трети – биология, четвъти, пети ... Преподавателите ще дадат всичко от себе си, но часовете пак ще бъдат скучни. А вчера цели два астрономически часа нашичт отличник не отлепи поглед от поредните образователни програми на „Дискавъри”. Как бъзо времето лети! Научният текст, съчетан с визуалната картина, е повече от интригуващ и оказва се, че стриежът на земната обвивка и протичащите в земното ядро процеси съвсем не е трудна материя. Еех, какви уроци биха се получили, ако небходимото за овладяване знание не си се поднасяше като суха фактология, а като мит например, който трчдва да оборим или докажем – продължава да си мечтае нашият отличник. В ролята на митилояци ще бъдем чудесни! „Да бъдеш или да не бъдеш?” – дилемата на Хамлет май вълнува повече госпожата по литература, отколкото аудиторията, сред която напразно се опитва да предизвика дискусия. Ограниченият брой часове по български език връзва ръцете и на най-новаторски настроения учител. Друго щеше да е – изразява на глас разочарованието си литераторката – ако разполагахме с часове за драматизация, или поне за колективно гледане на постановката, респективно филма. „Хамлет” е труден за четене, пиесата е създадена за гледане, съпрежив яване и чак след това за осмисляне – допълва услужливо интелектуалният запас на наблюдавания от нас отличник. Пронизителен звънец – междучасие. Звучи странно, но понякога и междучасията могат да са малко скучни, освен ако няма кафене наблизо. Известно е, че именно тогава се случват инциденти като сбивания и сплетни, а доста ученици излизат, за да пушат или да досаждат на по-малките си другарчета. Нахалните мисли отново спохождат нашия отличник – не пуша, мразя да бъда насилник,... Май малко си падам аутсайдер! Еех, колко скучни са междучасията! Друго щеше да е ако имаше училищна радиопрограма! Ученическия хумор е ненадминат, всеки го тачи и като магнит привлича.. Би било чудесно да звучи от училищния ефир! А и любимите музикални хитове ще е по-добре да „гонят десятката” в междучасията вместо да проверяват слуха и здравината на нервите на учителите по време на час. Всъщност радиото е многофункционално, а в ръцете на опитни ръководещи – ученици, а защо не и учители – би правило чудеса! Отново звънец – край на скучмото междуасие, начало на скуката в час! Математика! Опазил те господ от заболяване – нашепва нахалното гласче – да научиш задачите сам е непосилна мъка! Друго би било, ако например камерите не само архивираха проблеми в дисциплината, но и осъщрствяваха запис на съответния урок. Ученето на самоконтрол вкъщи е трудно, преписването на планове – изморително, и факт, който не е за пренебрегване – обясненията на учителя са особено важни.По-удобно ще бъде ако се създаде сайт към всяко училище, където желаещият може да намери разработки на пропуснатите уроци в писмен вид, както и видеозапис на конкретния урок. Камерите са налице, остава само да се позиционират по-добре и да се добави звук! Нашият отличник днес май е в настроение за размисли! Нахалното гласче в главата му не спира да го провокира, принуждавайки го сам да генерира идеи: учениците не са единствените, които скучаят, макар да им личи повече, откокото на техните учители. Навярно всеки преподавател тайничко си мечтае да седне спокойно и да си почине, а визпитаниците му да си развият урока сами – предлага нахалното гласче. Свеределчето е започнало да човърка и да се забива все по-надълбоко. Това не е просто идея, а нещо нещо лесно осъществимо! Всяко училище може да организира „Ден на ученически самоконтрол”, в който отличниците по даден предмет да се превърнат в учители на съответния випуск. Разбира се, те ще трябва да се подготвят достатъчно добре, за да заемат мястото на преподавателите си! Една чудесна възможност в реална ситуация да бъде проверено твърдението, че е трудно да бъдеш учител! Отличникът си е отличник! Мислите блуждаят, но не в насоката на средностатистическата ученикова мисъл! Ползата от образованието дава приоритет на мисловния ход. Нова идея – конкурсите също са ефективен начин за прогонване на скуката от школските редици! Често пъти обаче те са ориентирани само към определени хора, а наградите са по-скоро символични, отколкото поощрителни. МОНТ да вземе да организира регионални конкурси за най-висок среден успех сред училищата! Училището първенец от съответния регион да бъде стимулирано с финансиране за интериорно благоустройство, а класът, постигнал най-добри резултати през учебната година да бъде възнаграден с безплатно пътуване до избрана дестинация. Хем купон, хем и практическа реализация на небезизвестния призив „опознай родината, за да я обикнеш!” Последният звънец! Край на скучните часове, край на скучните междучасия и начало на скуката вкъщи. Защо ли някои си мислят, че скуката е само в границите на учебното време – чуди се нашият отличник, вървейки към дома си. Ако училището ни зареждаше с мотивация за търсене на знания, ако имаше нюх да разработи стратегия, събуждаща откривателската същност на човека, жаждата за наука щеше да продължи и у дома. Хей, автори на учебници и учебни помагала, създавайте уроците като предизвикателства! Превънете ни в откриватели! Провокирайте ни да оборваме грешни твърдения и по пътя на експерименталното сами да стигаме до нови знания! Харесвани да бъдем разбивачи на митове, хакери на научната мисъл, опоненти в дискусии, адвокати и съдии в импровизирани процеси, артисти в пиеси..., но сегашната задължителна урочна форма е катинар пред дверите на занимателната, и може би именно затова най-ефективна, наука! Нашият отличник вече е у дома. Стартира компютъра, но не търси програми за игри. Отваря Microsoft Word, курсорът примигва, неуморимото гласче, превърнало се в съветник, продължава да нашепва неканени мисли... Пръстите започват да тракат по клавиатурата и върху белия екран се нижат черни букви: „Да изгоним скуката от училище... Шанс за българското образование!”