Бедността
Оценка: / 20
СлабОтличен 
Автор Стефани Стефанова Драганова   

Бедността в света е нещо познато за човечеството от хилядолетия насам. Тъй като с течение на времето различните държави са имали моменти на възходи и падения, в момента са с различен икономически статус. Някои от тях, разположени на „стария“ континент, са едни от най – богатите в света, но това не се отнася за всички. Много други държави от Европейския съюз, са със занижен стандарт, а България е категоризирана като най – бедната сред тях.

Бедността има много предпоставки за началото си и продължителния си „престой“ в държавата като петвековното османско робство и режима на тоталитаризма. Въпреки изключително добрите страни на тази прекрасна страна, някак все нещо липсва. Нито красивата природа, нито талантливите ни автори могат да помогнат държавата ни да бъде видяна в друга светлина. България остава със славата си на една от най – бедните държави, с най – лошата икономика и опитите си за кражби от европейските фондове.

Бедността е проблем в целия свят, но държава като България в 21 век е недопустимо да бъде окачествявана като бедна. Не защото това не е истина , а защото изглежда невероятно, че дори след двадесет години преход няма промяна и подобрение, а като че ли вече няма и светлина в края на тунела. Не мога да определя дали това се дължи на погрешни решения, неумели управници или просто „такъв ни е бил късмета“, но бедността застига като грозна болест гражданите на страната ни ден след ден и не след дълго ги покосява и прекършва. Може би стотици са хората, които ежедневно губят работата си и с това започва раздорът, който след като покоси едни с ефекта на доминото поваля мнозина други. В семейната среда, когато човек изгуби работата си започва да се чувства малоценен, в тежст на другите и лесно може да изпадне в отчаяние, депресия или до по – страшни последствия.

Бедността е страшна, приемана като наказание или проклятие от хората. Невъзможността, за задоволяване на ежедневните нужди с цел оцеляване,като храна, вода и електричество, ме навежда на мисълта, че за такива държави съм чувала само в третия свят или в бедстващи страни разтърсени от катаклизъм като Хаити. Тук и сега, бездомници стават дори и интелигентните хора, хора с професии и добро образование, които са подложени на унижението да се превърнат в измет, само защото обществото не помага на различните в държавата и ги е притиснала в ъгъла, отреден за мизерията. Въпреки че се осигурява някаква социална помощ, никой не може да преживява само с нея,а дори и трудно да оцелява. Но не само тази помощ е символична, а и като че ли така стои и въпросът със заплатите и пенсиите на хората са такива.

Бедността с всяка изминала година взема все по- големи размери, засилва се и това не се усеща само от занижения стандарт на живот, олекналият джоб на средностатистическия гражданин, но и от „дупката“ в държавната хазна. Липсата на средства се отразява в много аспекти от ежедневието и то не само в оскъпяването на сметките, които плащаме, а и в липсата на пари за социални дейности свързани с обезпечавстиането на населението на държавата. Много от болниците в България са в окаяно състояние, а тези, които притежават скъпа и нова апаратура нямат нужните средства, за да я поддържат или пък, за консумативи за да внасят лекарства свързани с лечението на пациентите. Здравето на човека е важен ресурс, предпоставка за по- добър живот и успехи, но невъзможността то да се регламентира и да бъде гарантирано на народа, води до сериозни проблеми за цялата нация. Наскоро в емисия „Новини” даваха интервю свързано с Българската Коледа с две от децата, на които кампанията е помогнала. Интервюиращата попита едното момченце какъв подарък би искало да получи в навечерието на Рождество Христово, отговорът на детето беше простичък, но смислен – то единствено желаеше – „Лекарства!“. В този момент осъзнах колко затворено е нашето общество към проблемите на другите и не се интересува от тях ако не са „до неговата черга“. В този момент си помислих колко егоистични могат да бъдат хората, заради които държавата е в такова положение и децата не мечтаят за нова кукла или влакче, а за лекарства, лекарства, които да спасят живота на една невина, незаслужила с нищо такова страдание душа.

Бедността е хомот за хората, които са живели, живеят и ще се родят тук, в тази държава, обрекла ги на не едно страдания. Не случайно страната е с отрицателен приръст и застаряващо население. Много от младите хора се опитват да се откопчят от лапите на мизерията като избягат, далеч „на гурбет“с надеждата да живеят по – спокойно и по – добре някъде по широкия свят. Така бедността се превръща и в разрушителка на семейства. Много хора стават емигранти, за да работят и помагат на семействата си тук в България, много студенти изибрат да учат в университети извън страната не само заради по – качественото и престижно образование, но и заради възможността да продължат напред, да се интегрират в държава с по-добри и повече възможности, за да получат заслуженото, полагащо им се по право въз основа на качествата и потеницала им.

Бедността е едно от теглилата на нашия народ, което не ни е преследвало може би само по времето на цар Симеон Велики и Златния Век на България и въпреки това, не мога да свикна да виждам малки деца по улицата да просят и хората да ги подминават с възмущение. Не мога да свикна да виждам бедността в очите на хората и мъката, която върви ръка за ръка с нея, в която живеят. Не мога да свикна с това да виждам гладни и боси хора по улицата и да чувам за премръзнали от студ такива и загубили живота си по нелеп начин. Къде не съществуват тези неща? Никъде, но в друг мащаб. Не мога да свикна с това, може би вие можете, а не бива, болката на всеки един е толкова важна, колокото и нашата собствена.